На 3 ноември Православната църква чества паметта на преп. Пимен Зографски. Същият ден е и празник на българските художници иконописци и реставратори. Денят се отбелязва от 1993 г. по идея на сдружението за възраждане на Софийското Светогорие „Св. Пимен Зографски“.
Знаменитият иконописец и храмостроител преподобни Пимен Зографски се родил в София. Той бил благодатен плод от продължителните молитви на неговите родители. Майка видяла насън св. Богородица в бяло облекло, обкръжена от множество монаси, която ѝ обещала да прекрати нейното неплодие и й казала, че ще роди син.
Св. Пимен е роден в деня първовърховните апостoли Петър и Павел (29 юни), и при Кръщение бил наречен Павел. Родителите му го дали да се учи да чете и пише, да учи иконопис, църковно пение и Св. Писание при техния духовник, зографския йеромонах Тома, който служел тогава в древната градска църква „Св. великомъченик Георги“. След смъртта на родителите умрял и наставникът на младия Павел.
На четиридесетия ден след смъртта си той се явил на своя ученик в слава и го посъветвал да отиде на Атон, защото там ще бъде място на неговото спасение. Павел раздал на бедните останалото от родителите имущество и се отправил в българския атонски манастир „Св. Георги Зограф“. Там скоро го постригали в монашество с името Пимен. Младият монах много бързо преуспявал в монашеските добродетели и братята започнали да го наричат „младия авва (отец)“.
Когато навършил 30 години, монах Пимен бил ръкоположен против волята му за йеромонах от македонския Воденски епископ Памфилий, който бил по народност българин. Преподобни Пимен служел облян в сълзи и получил от Бога дара на чудотворната молитва: излекувал един бесноват монах и спасил живота на друг, ухапан от отровна змия.
За да не се възгордее от голямата почит, която всички братя му отдавали, той получил благословение от игумена да излезе от манастира и да се предаде на уединен живот. Построил си в гората колиба, хранел се с кестени и различни треви, а в манастира отивал само, за да се причасти. Веднъж в присъствието на двама манастирски братя избухнал пожар в гората и дошъл до колибата на преподобния, но щом той се помолил, паднал пороен дъжд и загасил стихийния пожар.
Когато бил на 55-годишна възраст, по време на молитва му се явил небесният покровител на Зографската обител, св. великомъченик Георги Победоносец и му съобщил Божията воля да отиде при своя народ, който е останал без пастири. Поради страх да не бъде измамен, преподобни Пимен се посъветвал с един прозорлив старец и след като получил неговото съгласие, се отправил за България, която по това време била част от Османската империя и хората страдали от много неправди. Със себе си взел своя ученик Памфилий, който по-късно написал житието му.
Плачещи, манастирските братя ги изпратили до границите на Зографския манастир. В продължение на много години той обиколил почти цяла България. Най-напред бил в родния си град София и нейните околности, след това в Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, посетил много градове като Видин, Силистра и др. Навсякъде проповядвал словото Божие, утвърждавал във вярата народа си, с молитвата си вършел много чудеса, строил и ремонтирал храмове.
В Доростолска епархия с молитвата си дарил зрение на един слепороден, когото впоследствие по негово желание постригал в монашество. Построил или обновил около 300 църкви и 15 манастири, като собственоръчно ги украсявал със стенопис. Между тях са Черепишкия манастир във Врачанска епархия и Суходолския манастир (тогава) във Видинската епархия.
Към края на живота си преп. Пимен се завърнал в Черепишкия манастир, за да предаде тялото си там на земята. Скоро заболял тежко, предал на манастирските братя своето последно отеческо благословение, причастил се със светите Дарове и починал на 3 ноември 1620 г. Преди смъртта лицето му просияло, а при гроба му ставали чудеса. Впоследствие турски разбойници запалили Черепишкия манастир и той запустял. Тогава монасите на Суходолския манастир открили гроба и пренесли нетленните мощи на преподобния в своя манастир, където трябва да почиват и досега. Този манастир някога се намирал в пределите на българската Видинска епархия, но сега се намира в Сърбия, Княжевацка околия. Не е известно кога е бил канонизиран св. Пимен Зографски (наричан и Софийски).
Зограф, монах и лечител, архитект и строител от края на ХVI и началото на ХVII в., св. Пимен Зографски е оставил богато наследство в църковното изкуство. Близо четири века са изминали от времето, в което монахът Пимен от Зографския манастир е възстановявал изоставени и разрушени храмове в Софийска епархия и ги е изписвал. Стенописи, икони, изписани от него и следовниците му, които ставали все повече по дългите му пътища от Зографския манастир до Софийска епархия, до Видин, Доростоло-Червенска епархия (днес Доростолска и Русенска), Черепишкия и Суходолския манастир, вдъхвали вяра и упование на стотици християни. Светецът възражда от пепелищата разрушени, изоставени църкви и манастири, събира монаси за възродените свети обители, ученици, с които за кратко време украсява храмовете.
Делото на св. Пимен Зографски е все още недостатъчно изследвано и дори се оспорва от някои историци и изкуствоведи, но то бележи един богат духовен и творчески път. Важно е и за съвременника да се приближи до цялостния образ на духовника, монаха от Зографския манастир и твореца, до подвига му от края на ХVI и началото на ХVII в., изразен чрез делото, съхранило българската църковна архитектурно-строителна и иконописна традиция, и то в условията на едно иноверско владичество.
