Емоционална и въздействаща бе срещата с писателката Теодора Димова в читалнята на Регионална библиотека „П.Р. Славейков“ – Велико Търново. Тя представи новата си книга „Всичко, което се случва“. В нея тя разглежда съдбата на евреите в България и Европа по време на Втората световна война в периода 1940–1943 г. В центъра на повествованието са приложението на Закона за защита на нацията, драматичните събития около подготовката за депортация и спасяването на българските евреи. Централен образ в романа е прототип на Димитър Пешев – държавникът, който се застъпва за спасяването на българските евреи, но след края на войната е низвергнат, осъден от Народния съд и превърнат в „бивш човек“ в условията на комунистическия режим.
„Когато се докоснах до историята на Димитър Пешев, постепенно бях въвлечена в неговата съдба и започнах да се интересувам все по-задълбочено от нея. Посетих музея в Кюстендил, където ми разказаха подробно, ден по ден, как са се развивали събитията тогава. Разказаха ми за декларацията, изготвена от Димитър Пешев и подписана от 42-ма народни представители, която е била връчена на министър-председателя. В резултат на това се предполага, че царят издава заповед за отмяна на депортацията на евреите. Хората вече са били събрани в транзитните лагери, композициите са били подготвени и влаковете са чакали на гарите. В последния възможен момент депортацията е спряна“, разказа за Общинското радио Теодора Димова. Чува много лични истории, на три нейни приятелки еврейки. Тогава започва да се интересува повече за Димитър Пешев и спасяването на евреите в България. Постепенно започва да си задава и въпроса: как е било възможно да се случи това? Божия намеса ли е било, чудо ли е било? Или резултат от усилията на толкова много хора – не само на депутатите, но и на Съюза на лекарите, писателите, адвокатите, митрополитите и редица други общественици? Всички те са издигнали глас в защита на евреите – безстрашно и смело.
„Това са актове на истинска смелост и кураж, които сякаш днес все по-рядко срещаме. Задавах си въпроса защо сме станали такива. И все още нямам отговор. Образът на главния герой в романа е изграден по прототипа на Димитър Пешев, но е художествено фикционализиран. Става дума за художествена измислица, стъпила върху реални исторически факти. В продължение на повече от година правих проучвания, за да разбера каква е била атмосферата, как са се чувствали тези хора и как се живее под постоянната заплаха от преследване и депортация. Най-силно ме впечатли драматургията на образа – неговото вътрешно преобръщане. От вносител на Закона за защита на нацията той се превръща в защитник на преследваните. Колко дълбока и благодатна за художествено изследване е тази промяна! Човекът, който в определен момент осъзнава какво е извършил и до какви последици може да доведе това, преживява своята повратна точка. Именно тогава разбрах, че съм открила същинската история на романа – в това пречупване, в осъзнаването и моралното преобръщане на човека“, допълва писателката.
В крайна сметка човеколюбието, всеки акт на помощ и милост към другия, идва от любовта. Независимо дали ще ги наречем спасени или недадени, това е акт на милост и свидетелство за огромната доброта, която е съществувала у отделни хора и в части от тогавашното общество, смята още тя.
„Понякога изглежда, че целият свят се е настроил срещу определена общност. Антисемитизмът може да бъде притихнал, но никога не си е отивал напълно. Разговаряла съм с евреи и тези разговори още повече ме карат да осъзнавам колко важно е да помним историята и да не допускаме омразата отново да вземе връх“, казва Теодора Димова.
Съдбата на Димитър Пешев след 9 септември 1944 г. също е трагична. Той не успява да се ожени. Осъден е от Народния съд на 15 години затвор за противодържавна дейност, от които излежава две. Отнето му е жилището, забранено му е да упражнява юридическата си професия и остава да живее с помощта на сестра си.
„А посланието, което остава след всичко това, е просто, но изключително силно: да обичаме ближния си. Не само онзи, който изповядва същата вяра като нас, не само онзи, който принадлежи към нашата общност. Наш ближен е човекът в беда, падналият човек, онзи, който страда и има нужда от помощ. Защото именно в отношението ни към другия се проявява истинската същност на човечността“, обобщава писателката.
Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите „Емине“, „Майките“, „Адриана“, „Марма, Мариам“, „Влакът за Емаус“ и повестта „Първият рожден ден“.
През 2007 г. „Майките“ спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика. „Адриана“ е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен филмът „Аз съм ти“. През 2010 г. „Марма, Мариам“ спечели Националната награда „Хр. Г. Данов“ за българска художествена литература.
През 2019 г. Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов“ за цялостен принос в българската книжнина. През същата година излезе романът ѝ „Поразените“, който по-късно се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България“, спечели наградата за проза „Перото“ и „Цветето на Хеликон“ за най-продавана книга. През 2022 г. „Поразените“ получи новоучредената френска литературна награда „Фрагонар“. През 2023 г. Теодора Димова стана носител на Голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
От 2012 г. е колумнист към Портал Култура. Есеистичните ѝ текстове са събрани в книгите „Четири вида любов“, „Ороци“, „Зове овцете си по име“, „Кръст от пепел“.
Кремена Крумова – Попова
