Любопитно

За първи път ще се проведе мемориален вело и пешеход поход „Велчова завера“

Мемориален вело и пешеходен поход организират на 3 април, неделя кметство Велчево и великотърновската организация „Търново рънс”. Поводът е 187-ата годишнина от Велчовата завера, чрез която ще се почете смелостта на българите от онези години.

Походът от Велико Търново към с. Велчево е еднопосочен, информират организаторите. Има подсигурени безплатни автобуси за връщане обратно. Той тръгва в 7.30 часа от площад „Велчова завера” в старата столица, а колоездачите са със старт в 11.00 часа. И двата похода са около 18 километра. Пешеходците ще преминат през селата Малък чифлик, Присово, със спирки през манастири Св. Панталеймон и Св. Арх. Михаил. Колоездачите ще преминат през Велико Търново, ж.к. Чолаковци, Дебелец и посока село Велчево. Очаква се към 13.00 часа всички да са в населеното място. Там ще бъдат раздадени медали за децата, ще прозвучат празнични слова, ще се извие празнично хоро и ще се изнесе исторически разказ за събитието.

През 1835 г. в Търново и Търновско е подготвена Велчовата завера, която се явява продължение на борбите на българите след подписването на Одринския мир. Идеята за организиране на въоръжено надигане и този път принадлежи на Г. Мамарчев, който след войната остава като комендант на Силистра. Едно българско въстание, според него, би довело до намесата на Русия, така както това става в Сърбия и Гърция. Той влиза във връзка с търновските първенци и съзаклятниците формират два центъра — Силистра с Г. Мамарчев и Васил X. Вълков и Търново, начело с Велчо Атанасов Джамджията. Привлечени са съмишленици от Г. Оряховица, Дряново, Трявна, Елена, Габрово. В съзаклятието е включен и игуменът на Плаковския манастир отец Сергии. В манастира се провеждат срещите, там се уточняват всички въпроси по предстоящите действия. Димитър Софиянлията трябвало да набира въстаници под прикритието на строителни работници. Замисълът на организаторите пропада поради предателството на еленския чорбаджия Йордан Кисьов. Главните дейци на заверата са заловени, съдени и обесени, а Г. Мамарчев, като руски поданик, е заточен на о. Самос, където умира през 1846 г.

Въпреки неуспеха на Велчовата завера тя има важно значение за по-нататъшните борби на българския народ. Това е първият самостоятелен опит, който показва, че укрепващата българска нация започва да изправя снага и да разчита най-вече на своите собствени сили.

Кремена Крумова – Попова