Св. Георги Победоносец покровителства Българската армия от нейното създаване, откогато се чества и Денят на Храбростта. 
През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастира“. В църковните календари до 1976 г. включително празникът е на 23 април, когато светецът среща мъченическата си смърт на Диоклециановите гонения от 303 г. – едни от най-масовите в Римската империя. 
Традицията на празника у нас е възстановена на 27 януари 1993 г., но от 1978 г. датата в църковните календари е 6 май. Приликата на Св. Георги с добре познатия по земите ни Тракийски конник винаги е била повод великомъченикът да е сред най-любимите светци на българския народ.
Съгласно народните поверия светецът е бранител на пастирите и техните стада, а още от III век е приеман за спасител на войската. На празника за първи път се изкарвал добитъка на паша, хапвало се агнешко месо и овче мляко, беряли се билки за венци и се правили наричания за здраве. Специални ритуали имало и по направата на хлябовете, по дрехите си кичели дрян или върба, болните се провирали под вековни дървета. За пълно духовно и физическо изцеление, предците ни се къпели в река, която завива на ляво. Съдовете пълнели с вода, обърнати не срещу течението, а по него. Лековитата вода също наричали лява вода, с нея баели, изцерявали рани и болести по очите. На Гергьовден дори росата по поляните е лековита, вярвали дедите ни и я наричали блага роса.
Студена вода на гладно от нов съд пиели за прочистване на кръвта. Вярвали, че на този ден тя е вълшебна и лековита, а за профилактика от болки през годината ползвали и глог. Магическата сила на природата се отключвала на този пролетен празник и затова много от ритуалите са свързани с плодородието. На Гергьовден първият събудил се, а това най-често била и най – възрастната жена в къщата, трябвало да измие лицето си и да удря останалите спящи в с коприва по ходилата. С това нетрадиционно събуждане се смятало, че ще станат по-пъргави през лятото. Китка от коприва над челото пък предпазвала от главоболие.
Като лек и против уроки пазели кокалчето от предния десен крак на агнето, дадено курбан. В северните части на страната и отвъд Дунав българите наричат това кокалче „тура“. Зачервяло ли се детско гърло, мажели болното място с турата, предварително загрята на гореща тухла.
На Гергьовден у нас празнуват около 200 хиляди души.
Снимки: Pixabay
