Народно читалище „Народна просвета 1874” във великотърновското село Ресен навършва 150 години от основаването си днес, 1 ноември – Ден на народните будители празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници и революционери. Читалищното настоятелство кани всички бивши и настоящи самодейци, читалищни дейци , жители и гости на с. Ресен по повод празника. Той ще се състои от 18.00 часа в салона на културната институция.
По случай 150-годишния юбилей приветствия и поздравителни адреси Читалищното настоятелство получи от Министъра на културата Найден Тодоров и специален почетен знак и грамота от Съюза на Народните читалища. Настоятелството изказва специални благодарности към всички свои спомоществователи за помощта и подкрепата през годините. На всички ще бъдат връчени юбилейни благодарствени грамоти.
Специални благодарности Читалищното настоятелство изказва и на Община Велико Търново в лицето на кмета Даниел Панов и Кметство Ресен в лицето на Радослава Иванова за съдействието и грижите към читалището.
Юбилярите от групата за изворен фолклор „Зелен бръшлян“ и Детската фолклорна група „Ресненче“ , както и ръководителката им Цанка Добрева ще бъдат удостоени със специален почетен плакет и юбилеен поздравителен адрес , както и останалите танцови групи ,които ще получат почетен плакет за развитие на читалищното дело и поздравителен адрес.
Ще бъдат удостоени със специални почетни знаци и почетни звания „Будител днес“ и личности отдали време, душа, съпричастност за развитие на читалищното дело , за да остане жив и пребъде българският дух.
В празничната програма участие ще вземат читалищните състави: Група за изворен фолклор „Зелен бръшлян“, Детска фолклорна група“Ресненче“, Клуб за хора и народни танци „Ресенски япрак“, Детска фолклорна формация „Япраче“ и Клуб за автентичен танцов фолклор „Тропанка“. А специален гост на празника ще бъде народната певица Ана Борисова.
Празничната вечер ще завърши с голяма празнична торта и коктейл.
Посетителите на празника могат да бъдат и благодетели, като в дарителската кутия дадат сума според възможностите си. В знак на благодарност всеки ще получи юбилеен химикал с надпис на любимото читалище.
Основната цел на Читалището винаги е била да задоволи културните потребности на жителите на село Ресен, да запази и съхрани възрожденския дух. През своето дългогодишно съществуване то е развивало различна и разнообразна дейност. И до ден днешен Народно читалище „Народна просвета 1874” осъществява културно – просветна дейност и спомага за духовното обогатяване на ресенлии!
През зимата на 1873 г. в село Ресен пристига Димо Василев Рогев и „хвърля“ искрата на просвещeнието, разбунтува умовете на младите…В летописите на храм ”Св. Апостол Петър и Павел” гр. Силистра пише:
„Протойерей Димо Василев Рогев е роден на 26 октомври 1853 година в гр. Лясковец. Светското му име е ДИМО. Следвал средно училище в гр. Лясковец и V клас /незавър- шен/ в Духовната семинария. От 1872 г. до 1885 година учителствува в селата Хотница, Ресен, Арбанаси и Попово…”
В село Ресен пристига през 1873 година по покана на няколко местни първенци, но при условие, че се съгради подходящо за нуждите на просвещението училище. През първата година обучава само 13 момчета, като по-късно техният брой расте. Въвежда за пръв път новите методи в образованието – петместния чин и взаимноучителната метода. Денем учи децата . Вечер техните бащи на четмо и писмо, и на нуждата от въоръжена борба.По този повод неколкократно довежда белочерковския учител Бачо Киро в Ресен и изгражда чета от 22 млади за участие в Априлското въстание.
През 1874 година се осъществява мечтата на Димо Василев Рогев – по негова инициатива и със „спомоществователството” на будните и родолюбиви ресенчани, в селото се изгражда взаимно училище. Стремежът на турската власт да осуети строителството не успял. Местните хора само за една нощ вдигат и втория кат, и за няколко дни сградата била построена в двора на старата черква. По този начин черквата и училището оформили един комплекс на духовно и културно светилище. Училището се откроявало с фасадата си, облицована с тухлички, с бяла варова фугировка – по маниера на богатите и представителни търновски постройки. Жизнерадостната и празнична сграда селяните нарекли с любов „Шареното училище”. Вътрешната дърворезба е направена от тревненски дърворезбари, а стенописите – от самоковски иконописци.
Все по това време даскал Димо успява да подготви три ви- пуска свои ученици. Негови съратници и сподвижници са местните учители Елефтер Бенов, Йордан Димитров Миновски, Иван Пъневски.
