Църквата отбелязва днес Отсичане главата на свети Йоан Предтеча и Кръстител.
Св. Иоан Предтеча се възпоменава няколко пъти в годината: на 7 януари – Събор на св. Йоан Кръстител (Ивановден) – денят след Кръщение Господне (Богоявление), на 23 септември – Зачатие на св. Иоан Предтеча, на 24 юни – Рождение на св. Иоан Кръстител (Еньовден), на 29 август – Отсичане главата на св. Иоан Кръстител (Строг пост), на 24 февруари – Първо и второ намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, на 25 май – Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител и всеки вторник през годината, който също е посветен на неговата памет.
Народът нарича деня Секновение. Вярва се, че денят и нощта се секат и лятото си отива – водата в реки, езера и морета става студена и неподходяща за къпане. На Секновение не се работи.
Вярва се, че на този ден змиите и гущерите се прибират в своите леговища.
Скриват се и демоните на природата – самодивите. Смята се за “лош ден” (“тежък празник”), по време на който не трябва да се работи и да не се започва нищо ново. През нощта палят огньове за предпазване от злите сили. Стопаните събират диви плодове (дренки, киселици) за зимнина, иначе не се работи. Вярването за отрязаната глава на св. Йоан забранява да се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят – дини, ябълки, домати. Не се пие и червено вино.
На Секновение водата и времето започват да застудяват, затова никой не бива да се къпе в реките; ако наруши забраната, ще се пресече.
Празникът се нарича и Иван-Коприван, защото според легендата отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата.
И този празник има двойствена ориентация – съотнасяйки езически и християнски представи: смъртта на лятото и смъртта на св. Йоан Кръстител. Едва ли случайно те са обединени в общото название Секновение.
В чисто християнски план празникът носи идеята за цикличността, защото с другите два дни в годината, посветени на Йоан Кръстител се образува системата: раждане (Еньовден) – кръщаване (Ивановден) – смърт (Секновение, т.е. отсичане главата на светеца).
