Сведенията за свети Иаков Изповедник, с които разполагаме, са доста кратки и непълни. Знаем само, че като се стремял още от най-младите си години към подвижническия живот, той приел монашество и умъртвявал плътта си с постоянен пост и молитва.
Иаков много обичал да чете книгите на Свещеното Писание, преди което винаги очиствал ума си с молитва. Впоследствие той бил възведен в епископски сан.
При царуването на императора иконоборец Константин Копроним[1] свети Иаков бил принуждаван да се отрече от иконопочитанието. Но той не се подчинил на нечестивите иконоборци, за което бил подложен на много мъчения – бил гонен, заточаван, измъчван с глад и жажда и претърпял още много други мъки. Посред страданията той предал светата си душа на Бога, заради Когото се подвизавал. А от Него приел Небесното Царство и се радва вечно на небесата.
