Проф. Петър Николов е един от забравените търновски учени, дал на родната и на световна медицина редица животоспасяващи лекарства и препарати. Роден е през 1894 г. в старата българска столица Търново. На 31 години той се дипломира в Софийски университет. След още две, специализира фармакология и токсикология във Виена, където тази специалност тогава е „на гребена на вълната“. Приет е за асистент в терапевтична клиника с фармакологичен институт и докато експериментира нови лекарства, лекува пациенти от болести на сърцето, белите дробове и вътрешните органи.
Не след дълго започва да чете лекции, на 41 години е назначен за редовен доцент, а 10 години по-късно и за професор – през 1945. В същата година става ръководител на първата в страната спезиализирана катедра, току що разкрита в Медицинския факултет, като я оглавява 17 години. Заедно с това, е натоварен да организира Медицинския факултет в Пловдив е негов първи декан. Уважаван член и председател е на редица научни дружества у нас и по света.
В науката се фокусира върху народната медицина. Създава много лекарства, в годините на икономически трудности и пълна зависимост на страната от чужди фармацевтични компании. Повечето български лекарства са против белодробни заболявания. Значими са проучванията му върху растението лудо биле, т.нар. „българска терапия“ на паркинсон, която химически разследва тайните рецепта на народния лечител Иван Раев, лекувал италианската кралица Елена Савойска от сънна болест. Първите препарати за лечение на паркинсон в света носят частичката „булгар” в наименованието си.
Изключително обширно проучва маслодайната роза и създава цяла гама от противовъзпалителни, лаксативно и противопаразитно действие. Розовото му олио в ампули, се оказва особено ценно за лечение на бронхиалната астма.
Новаторски въвежда в терапията нуклеотидни препарати, с което се хабилитира за доцент. Съвместно с колега, Николов тества препарат от пилешки ембрион за лечение на рак, на принципа, на който днес се ползват стволови клетки. Прави имунотерапия с лекарства на базата на киселото мляко, които години по-късно са въведени и за храна на космонавтите;
Полака основите и на българската токсикологична наука. Дълги години оглавява отделението за клинична токсикология при Института за бърза помощ „Пирогов“. Автор е на първия тематичен учебник.
Умира в София, през 1990 година на достолепната 96-годишна възраст.
