На 29 август православната и католическата църква честват „Секновение” – отсичането на главата на Йоан Кръстител. Според народното поверие днес лятото се „пресича”, а хладното време навън е живо доказателство за наблюдателността на предците ни. В цяла Европа мистичният образ на Йоан се свързва с редица древни астрономически празници, останали от незапомнени времена. Поверията гласят, че на Секновение влечугите се скриват в леговищата си, летните змейове и самодиви също напускат земята, отстъпват място на зимните караконджули и отиват да живеят „накрай света”, за да се завърнат на пролет. В своя труд „Народна вяра и религиозни народни обичаи”, етнографът Димитър Маринов подчертава, че в днешния ден се смята за един от най-лошите. Пролятата кръв на Кръстителя налага редица забрани – да не се ядат червени плодове и зеленчуци, да не се пие червено вино. Разрешено е единствено да се събират дренки и киселици за зимнина.
От сложната система древни празници, свързани с годишните времена е останало много малко, но се знае, че Секновение има повратен характер и като всяко време на преход – не бива да се започва нова работа. За магичните вярвания в тази гранична зона между сезоните разказва и проф. Томислав Дяков в изследването „Празници и вярвания на българите”. Двойното съчетаване на църковен и езически празник не е рядкост по нашите земи. То носи в себе идеята за цикличността – на Кръстителя са посветени някои от най-важните дни в календара на древните българи – Еньовден, Ивановден, а Секновение бележи смъртта както на светеца, така и на лятото. Водите също се пресичат, захладняват и стават опасни за хората, затова от днес – до края на зимата предците ни спирали да се къпят в реки и вирове. Според дедите, от Секновение дните започват да стават по-студени и кратки, а превес взимат нощта и идващата зима.
В ежегодния астрономически календар на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория в Рожен са вписани всички движения на небесните тела над българското небе. Той сочи, че през настоящата година лятото ще приключи навръх празника на Независимостта в 23:02 часа, а дните са започнали да „окъсяват” още на 27 юни. Тази вечер слънцето ще залезе в 20:06, а продължителността на деня ще бъде точно 13 часа и 18 минути. И въпреки, че всички вече се подготвяме за наближаващата есен – метеоролозите ни съветват да не бързаме. Специалисти от плевенския филиал на НИМХ уточняват, че от утре до неделя ни очаква постепенно затопляне, макар и времето като цяло да остане облачно.
Колаж: горе – изглед от кв. Картала, фотограф Ростислав Грънчаров, долу – „Обезглавяването на Св. Йоан Кръстител”, Пюви де Шаван, 19 в.
