Радослав Чичев ще представи новата си поетична книга „Лоно“ във Велико Търново. Гостуването му на 26 септември, петък от 18.00 часа на сцената на Арт лято до Художествена галерия „Борис Денев“ е част от формата „Близък прочит“ на Северина Плачкова и Александър Христов. Чрез него те канят в старата столица автори и представят техните книги – поезия и проза.
„Лоно“ е посветена на „тайните умения“ на човека, на способността му да забравя и да си припомня какво представляват детското и домовното, единността на всичко и счупванията с последиците от тях, отвореността към света и какво се крие в сърцевината на нещата. Така и заглавието отзвучава непрестанно в стиховете с всичките си значения.
Радослав Чичев е завършил история в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи в БНР като един от водещите на предаванията „Гласът на времето“ и „Аларма“ по програма „Христо Ботев“. През март 2010 г. пиесата му „Колекционерката“ печели Първа награда на конкурса за камерна пиеса „Славка Славова“ на Театър 199. През 2011 г. излиза първата му стихосбирка „От прашинката на деня“, за която през 2012 г. е отличен с бронзов Пегас на „Южна пролет“ в Хасково. През 2012 г. е победител на фестивала „София: Поетики“. Един от участниците в поетичното представление „4х4“, заедно с Ясен Василев, Мирослав Христов и Иван Димитров. През 2013 г. излиза втората му поетична книга „Сърцето на ловеца е лисица“. Следват още две : „5,6“ – 2016 г., и „Светкавици“ през 2019 г. Има още две поставени пиеси – независимото представление „Траевремене“ и радиопиесата „Звездата на Планк“. Един от авторите в подкаста „Градски детектив“. Работил е по три документални проекта: представлението на Студиото за документален театър Vox Рopuli „Невидими номер 3 – Дом“, радиосериала „Втората световна“ на БНР и радиопиесата „Сънят на сезоните“.
***
„Лоно“ е най-топлата и интимна стихосбирка на Радослав Чичев. В нея ту тихо и кротко, ту с гръм и трясък нахлува детето, което не спира да задава вселенски въпроси и с недоумение да се вглежда в човешкия ред. Пред което човек се чувства и силен, и безсилен, но и дете. „Лоно“ е разходка край морето и в парка, в паметта и емоционалността, след която, вече вкъщи, стоиш пред прозореца и се взираш в светлината на току-що падналия дъжд.“
Иван Димитров
„В „Лоно“ прозорците са отворени широко, едновременно навътре и навън. Така се диша по-лесно, особено ако къщата на тялото е направена от светлина, небе и вятър. Истински дом за птици. Щом завали, този дом се превръща в кораб, а птиците, свили гнездата си вътре, политат надалеч в търсене на маслинова клонка.“
Мирослав Христов
***
Дом
този сън отваря път към други сънища
тази врата отваря врати назад във времето
споменът е жив в къщата на тялото
на празничната трапеза поколения хванати за ръце
деца старци и животни
танцуват с бавни стъпки и задвижват
мелницата на сърцето ми
ела любима подай ми ръката си
нашият танц е нещо ново
пространство в което
един сън отваря врати напред във времето
бъдеще в къщата на тялото
от прозореца на което виждам
как едно дете расте
и живее
Радослав Чичев
