София да бъде административната столица на Княжество България решават депутатите от Учредителното събрание на 22 март преди 140 години. И макар изричен текст коя да е парламентарната ни столица да липсва в писаната Конституция от 1879-а, това се приема за конституционно установено и не се оспорва.
Със същото решение и гласуване на мнозинството депутати от Учредителното събрание на 22 март 1879 година се приема с не по-малка правна тежест останалата част от предложението на Драган Цанков – Търново да е историческа столица на България, припомня историкът проф.д-р Петко Петков – преподавател във ВТУ .
„Конституцията е обществен договор, сключен между упълномощени за тази цел народни представители. В този смисъл всичко, за което те са се договорили, независимо дали е оформено в писмен основен закон или като отделни протоколирани решения по важни за държавата въпроси, е Конституция в широкия смисъл на думата, сиреч законодателна основа на държавата”, коментира проф. д-р Петко Ст. Петков.
Известният историк уточнява, че подобна конституционна важност и тежест има и единодушното решение на депутатите от Учредителното събрание на 13 април 1879 година – да се изгради храм-паметник „на най-високото място на Балкана – на Св. Николая“. То е осъществено с голямо закъснение окончателно през 1934 година. „Двукратното преименуване на върха „Св. Никола“ (1951, 1977), на който според конституционното решение на Учредителното събрание е изграден Паметникът на свободата, е грубо незачитане на волята и държавническата мъдрост на бащите-учредители, както и на първата българска Конституция”, твърди проф. Петков.
Историкът е категоричен, че ако съвременните българи и българските държавни институции наистина считат за важна и исторически значима годишнината от приемането на първата българска Конституция в Търново през 1879 година, да проявят подобна на учредителите мъдрост и национална отговорност. Неин израз е зачитане валидността и на двете конституционни решения. Първото е от 22 март 1879 година – за обявяването на София за административна, а на Търново – за историческа столица на България от 22 март 1879-а. И второто – за издигане на храм-паметник на връх „Св. Никола“ като израз на признателността на българския народ към загиналите руски войни и български опълченци за освобождението на България от 13 април 1879 година.
„Това е моето конституционносъобразно предложение, което отправям към всички – и към гражданите, и към институциите”, каза още проф. Петков и коментира кои събития слагат началото на българската държава след Освобождението:
Една държава се създава, когато тя самата се конституира, а не когато външни сили я създават или имат волята и съгласието за това. Приемането на Търновската конституция на 16 април 1879 година и избирането на първия княз на следващия ден са важни моменти от продължителния процес за поставяне началото на новата българска държава, коментира проф. Петко Ст. Петков. Затова историкът още веднъж подкрепя предложението си от преди 10 години за обявяване на 16 април за официален празник. Според него, част от паметните дати трябва да е и 17 април – когато в Търново преди 140 години е избран първият български княз.
Даниела ЛАЗАРОВА
