Култура

Преди 30 години издигат паметник на Павел Бобеков във Велико Търново

На 25 април 1996 г. във Велико Търново, по инициатива на местния културен отдел към общината, пред църквата „Св. Никола“ е издигнат паметник на Павел Бобеков. Той е виден деец на Априлското въстание, председател на Привременното правителство (още известно като Военен съвет) и хилядник на Панагюрище в Четвърти революционен окръг.

Монументът на Павел Бобеков е издигнат и тържествено открит по повод 120-годишнината от Априлското въстание. Гранитът за него е донесен от Малко Търново. В създаването му участват скулпторът Панайот Димитров–Понката и архитект Теофил Теофилов. Паметникът е осветен от търновският владика митрополит Григорий.

Павел Станьо Бобеков е роден на 26 октомври 1852 г. в Панагюрище. До 12-годишната си възраст учи в родния си град, а след това заминава за Цариград. Тук той продължава да учи най-напред в гръцката гимназия, в Роберт колеж, а после във Военномедицинския лицей. Сближава се с напредничави българи, приобщава се към българската колония, която развива просветна дейност. В Цариград сътрудничи на списание „Читалище”, на в-к „Ден” и на др. издания.

През 1874 г. се завръща в родния си град. Започва период на народополезна, просветителска и патриотична дейност. Бобеков е главен учител в мъжкото училище.

В навечерието на съдбоносната 1876 г. Павел Бобеков е безспорен авторитет в родния си град. Затова, когато Бенковски пристига, той е един от първите, с които апостолът се свързва.

След потушаване на Априлското въстание, Павел Бобеков преминава в Румъния, където не се задържа дълго. Сърбия е още във война с Турция. Той се отправя за Белград, където служи като преводач в една английска мисия на Червения кръст. След обявяване на Руско-турската война служи като доброволец в щаба на ген. Гурко. Но вече болен от тежка треска, той умира от тиф в Търново.

Бобеков напуска този свят едва навършил 25 години. Погребан е в двора на църквата „Св. Никола” във В. Търново.

Историята на Павел Бобеков е пример за кратък, но изключително отдаден на националната кауза живот, оставил трайна следа в българската история.

Използвани източници:

Ганцаров, Ангел. 1996 г. – Павел Бобеков. // Ганцаров, Ангел. Паметниците на Велико Търново. – В. Търново, 2025, с. 75.

Влайков, Владислав. Да си спомним за личността и ролята на Павел Бобеков. // Минало, 2025, № 4, с. 68-70.

Радулов, Стоян. По стъпките на Павел Бобеков до Търново. // http://chat-pat-literatura.blogspot.com/…/blog-post_4292…