Св. Преп. Сергий Радонежки (със светско име Вартоломей), живял през XIV век. Той оказал огромно влияние върху монашеството в цяла Русия.
Родил се в знатно и благочестиво семейство. Още първите дни на живота си той учудвал всички с постническите си навици: в сряда и петък, когато са дните на пост, той отказвал да приема мляко от майка си, отказвал и тогава, когато в постни дни майка му е яла месо. Забелязвайки това майката напълно престанала да яде местна храна.
Седемгодишен, свети Сергий тръгнал на училище, но то не му се отдавало. Учителите го наказвали, приятелите му се подигравали и това предизвиквало у момчето голяма скръб. Дни и нощи то се молело на Бога да просветли разума му, така че да може да учи.
Веднъж, търсейки в полето загубен кон, Сергий срещнал един възрастен монах и излял мъката си пред него. Старецът го изслушал съчувстващо и виждайки чистото сърце на момчето се помолил на Бога за него, и след това му казал: „Дете мое, отсега Бог ти дава да напредваш в учението и да надминеш своите братя и връстници.“ След това му дал парченце просфора и добавил: „Вземи и изяж това. То ти се дава по благодат Божия и за да придобиеш разум да разбираш Светото Писание.“ От този момент свети Сергий започнал да показва огромни резултати в учението. И до днес мнозина прибягват към неговото молитвено застъпничество, когато търсят успех в учението или искат да придобият духовна мъдрост.
След това чудо у Сергий напълно укрепнало желанието да посвети живота си изцяло на Бога. Той израснал като скромен и мълчалив млад човек. С всички бил кротък и ласкав, никога и на никого не се гневял и във всичко се покорявал на родителите си. Обикновено ядял само хляб и вода, но в сряда и петък изобщо не приемал храна.
Когато родителите му починали той се заселил в една гъста гора близо до град Радонеж и там заживял отшелнически живот. В тази гора Сергий и единия от братята му построили малка дървена църквичка в чест на Пресветата Троица. Така се родила прочутата Троице-Сергиева лавра, която е един от най-забележителните и значими манастири в Православна Русия.
Славата ва св. Сергей непрекъснато растяла и привличала към него монаси, които имали нужда от духовно ръководство. Отначало новата обител била изключително бедна, но това не пречело на усърдието на монасите. Сам той им давал пример във всеки подвиг, като ги учел на смирение, търпение, въздържание и милосърдие.
Заради благочестивия си живот св. Сергий Радонежки бил удостоен от Бога с дара на чудотворството. И чудесата, които извършвал били наистина неизброими. Той не само лекувал болните, утешавал скърбящите, но дори възкресявал мъртви. Братята го виждали да съслужва Божествена литургия с ангел Господен.
Веднъж му се явила Пресвета Богородица с апостолите Петър и Йоан. От невероятното сияние, което те излъчвали преподобният паднал на земята, но Пресветата Божия Майка го докоснала с ръка и му обещала винаги да покровителства неговата обител.
Когато усетил наближаващата смърт, великият Божи угодник събрал около себе си монасите и подобно на завещание им оставил последния си съвет: „Внимавайте над себе си братя. Преди всичко имайте страх Божи, душевна чистота и нелицемерна любов.“
