Празникът възникнал през X век, за да се почете явяването на Божията Майка в Константинопол. Това необикновено знамение е станало в първата половина на Х век, в края на живота на св. Андрей Юродиви († ок. 936 г.).
В църквата във Влахерна, близо до градските порти по време на нощно бдение, няколко души видели Богородица, съпровождана от св. Йоан Кръстител, св. Йоан Богослов и други светци. Тя тръгнала към центъра на храма, коленичила и дълго време останала в молитва с лице обляно в сълзи. После свалила покривалото (покрова) си и го простряла над хората в знак на защита. По това време жителите на града били заплашени от варварско нашествие; след явяването опасността отминала и градът бил спасен от кръвопролития и страдания.
Празникът Покров на Божията Майка се извършва само в славянските страни – вероятно защото св. Андрей бил славянин по произход. В Руската църква празникът е установен около XII век. В Константинопол макар и да не празнували този празник, но възпоменавали видението на св. Андрей. Във Влахернската църква имало икона на Божията Майка в този вид, както Тя се явила на св. Андрей.
Какво разказва Преданието
На 1 октомври 910 г. сарацините (араби) нахлули в пределите на Византийската империя и я подложили на тежко изпитание. Император по това време бил Лъв Мъдри (886-911).
Свети Андрей Юродиви с ученика си Епифаний се намирал по това време на всенощно бдение в цариградската църква Влахерна, където се пазела като скъпоценна реликва една от одеждите на света Богородица.
Било събота срещу неделя. Църквата била пълна с народ.
В 10 часа през нощта по време на всенощното бдение св. Андрей насочил погледа си нагоре и видял св. Богородица във въздуха. Тя била обкръжена от пророци, апостоли и ангели. Със своя омофор покривала богомолния народ и се молела за него на своя божествен Син.
Развълнуван от гледката, св. Андрей запитал тихо ученика си:
– Виждаш ли, брате, как света Богородица се моли?
Епифаний отговорил:
– Виждам, отче свети, и се ужасявам!
Това видение на двамата подвижници станало известно на богомолците в храма, а след това и на целия град.
По молитвите и покровителството на света Богородица арабите били прогонени от страната. А Църквата учредила празника „Покров Богородичен“.
Молитва към Пресветата Богородица
О, Пресвета Дево, Майка на Господа на небесните войнства, Царице на небето и земята, всесилна покровителко на нашия град и отечество, приеми това хвалебно благодарствено пение от нас, недостойните твои раби, и възнеси нашите молитви пред престола на Бога, твоя Син, за да бъде милостив към нашите неправди и да продължи благодатта Си към почитателите на твоето всечестно име и към всички, които с вяра и любов се кланят на чудотворния твой образ. Ние не заслужаваме да бъдем помилвани от Него, ако ти не Го умилостивиш за нас, Владичице, понеже за тебе пред Него всичко е възможно. Заради това към тебе прибягваме, като несъмнена и бърза наша защитница; послушай нас, които ти се молим, осени ни с всесилното си покровителство и изпроси от Бога, твоя Син, да дарява на нашите пастири ревност и бодърствуване за нашите души, на гражданските управители мъдрост и сила, на съдиите правда и нелицеприятие, на наставниците разум и смиреномъдрие, на съпрузите любов и съгласие, на чедата послушание, на обидените търпение, на обиждащите страх Божи, на скръбните добродушие, на радостните въздържание; а на всички ни дух на разум и благочестие, дух на милосърдие и кротост, дух на чистота и правда. О, Пресвета Госпожо, бъди милостива към немощните твои люде: разпиляните събери, заблудените упъти в правия път, старците поддържай, младите направи целомъдрени, децата възпитай и погледни на всички ни милостиво с погледа на твоята милостива защита. Извади ни от греховната дълбочина и просвети сърдечните ни очи, за да виждаме спасението; милостива бъди към нас и тук при нашето земно странстване, и там пред страшния Съд на твоя Син; преселените с вяра и покаяние от този живот наши отци и братя направи да живеят заедно с ангелите и с всички светии във вечния живот. Защото ти си, Госпожо, слава на небесните и надежда на земните, ти след Бога си наша надежда и защитница на всички, които с вяра прибягват към тебе. На теб се молим и на тебе, като на всесилна помощница, сами себе си и един други и целия си живот предаваме сега и всякога и във вечни векове. Амин.
