Писателят Галин Никифоров ще гостува във Велико Търново чрез формата „Близък прочит“. На 31 октомври, петък от 18.00 часа в клуб „ТАМ“ той ще представи творчеството си и последния си роман „Черна светлина“. Той пленява и плаши с грубата си изящност, докато води читателя из дебрите на човешката душа. Това е роман за бащинството, за провала и за загубата. За отмъщението и надеждата, че животът може да продължи въпреки болката.
Входът за събитието е свободен.
Галин Никифоров е сред открояващите се имена в съвременната българска литература. В романите му се преплитат вечните теми за крайните стремежи на човешкия дух, за ненакърнимата любов, за скритият смисъл на живота и за отрезвяващата мъдрост на смъртта.
„Галин Никифоров създава с неподражаем размах разтърсваща притча за онези крайъгълни мигове на живота, които връхлитат като цунами и предопределят минало, настояще и бъдеще. С грубата си изящност „Черна светлина“ го издига до един от най-изявените ни разказвачи.“
Веселина Седларска
„Да се грижим с отдаденост, топлина и любов за човешката душа. По деликатен начин историята насочва вниманието към човешката природа, но не за да я коригира, а за да търси диалог с нея.“
Елена Борисова (за „Черна светлина“)
***
Безформените снежни купчини от двете страни на булеварда са като разсипани бали памук, поръсени със сажди. Не се виждат никакви коли, само такситата от близката пиаца жълтеят върху вледененото лице на деня. От сутринта небето се колебае в какъв цвят да се обагри и сега се е спряло на бледомораво, което към хоризонта изсветлява до сребристосиво.
Тони Телалов върви по алеята към малкия паркинг, където го чака синът му. Натъпкал е ръце в джобовете на якето си и разпиляната му от вятъра коса се вее като на застаряващ рокер. Жената, с която се разминава, някак стреснато го заобикаля и после се затичва, сякаш за да се отдалечи по-бързо от него. Едър мъж е и изглежда заплашително, особено когато е ядосан. А сега е ядосан, защото дълго е говорил с хора, които му дължат пари и уважение, а не е получил нито едното, нито другото. Напоследък всички посещения из редакциите, с които е работил като журналист на свободна практика, приключват по този начин.
Стига до опела си и се тръшва на предната седалка с тихо ръмжене. Поглежда към Иво, който е залепил око на дигиталната си камера, с която не се разделя напоследък.
– Ще те оставя вкъщи, дребен. От два дни не си отварял учебник. – Гласът на Тони е дълбок и мек, не иска детето да знае за проблемите му.
– Нали ми обеща да ходим в зоопарка – казва момчето и изключва камерата.
– Не ти трябва да гледаш зъзнещи от студ зайци и хърбави сърни. Да не говорим, че клетките миришат на преизподня.
– Какво е преизподня?
– Ад. В учебниците, които не отваряш, го пише.
– Няма как да знаеш как мирише адът.
– Навремето го прочетох някъде. Май в една книга от онези, които също не отваряш.
– О, татко, стига с тези учебници и книги! Две шестици, една петица и една четворка за последната седмица си е супер.
– Четворка по математика няма как да е супер. А шестиците по физическо и музика не се броят.
– Госпожа Тонева се заяжда с мен.
– Слушал съм я тая песен. Адвокатът ме прецака, шефът ми е гаден, реферът ни закла…
Иво му се ухилва.
– И ти не си бил цвете в училище!
Тони осъзнава, че е било грешка да му покаже бележниците си от гимназията. Стратегическа грешка.
– Връщам те вкъщи, дребен – това е положението! Хаштаг: учи си уроците!
– Не е честно! – казва момчето и продължава да се смее. И двамата обичат да си играят ролите, когато са заедно. На единия му доставя удоволствие да е баща, а на другия – да е синът му.
Тони тупва по волана, който изглежда като геврече под внушителните му ръце, пали колата и нетърпеливо превключва на скорост – обича скоростта, обича да се движи бързо, макар напоследък рядко да му се случва. Това му липсва най-много от младостта, от спорта, от играта – движението, усещането, че понякога летиш, че земята се върти под теб и ти се опитваш да се задържиш отгоре ѝ. Вече наближава петдесет и е разбрал, че някои неща безвъзвратно са си отишли от живота му…
Галин Никифоров – из „Черна светлина“
