На 12 ноември от 18:00 ч. в салона на Народно читалище „Надежда – 1869“ Велико Търново ще отбележи 85-ия юбилей на един от обичаните и разпознаваеми гласове и лица на българското кино и театър – актьора Любомир Бъчваров.
Събитието ще събере почитатели и приятели на творческа среща с юбиляра, прожекция на две от най-силните му скорошни участия в късометражното кино и специално изпълнение на живо на монолога на цар Иван Шишман – роля, превърнала се в легендарна страница от историята на търновската театрална сцена.
Програма:
Творческа среща с разкази от първо лице: Разговор за живота, киното, сцената и срещите по творческия му път.
Прожекция на късометражни филми:
Подарък“ (2019 г., реж. Боя Харизанова) – Дълбока и чувствителна драма, изследваща връзката между поколенията и моралните избори. В нея Любомир Бъчваров изгражда въздействащ образ, който носи усещане за автентичност и зрялост.
„И това е за тази Коледа“ (2024 г., реж. Петър Вълчев) – 15-минутна филмова импресия, в която Любомир Бъчваров прави забележителна роля. Филмът проследява възрастен мъж, който с тихо достойнство и фин хумор подготвя вещите за собственото си погребение, изпращайки мощен сигнал за човечността, самотата и стойността на оставената следа.
• Кулминация на вечерта: Изпълнение на живо на известния монолог на Иван Шишман от едноименната историческа драма на Камен Зидаров.
За Любомир Бъчваров и търновската следа
Роден във Велико Търново на 29 септември 1941 г., Любомир Бъчваров завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1967 г. Творческият му път го превежда през театъра в Кюстендил, Перник и драматично-музикалния театър във Велико Търново, както и през десетки роли в киното, телевизионния театър и дублажа.
За търновската публика Любомир Бъчваров остава завинаги свързан с постановката „Иван Шишман“ по Камен Зидаров, играна на сцена в старопрестолния град. Неговото превъплъщение в образа на последния търновски владетел се помни с изключителна драматична сила, монументално присъствие и проникновено пресъздаване на трагизма и величието на българския владетел в съдбовен за държавата момент. Връщането му към този монолог на търновска сцена е символичен мост между миналото и настоящето, между историята на града и актьорската му съдба.
