Денят е посветен на делото на книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията ни.
Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов са сред имената на най-почитаните народни будители. .
Признанието за пръв будител на нацията заслужено носи Паисий Хилендарски. През 1762 г. той написва „История Славянобългарска”. Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански, който пише книги за просвета и работи за политическото ни освобождение.
За първи път празникът се чества през 1909 г. в Пловдив.
През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на просвещението, внася предложението за отбелязване на 1 ноември като празник на народните будители. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.
През 1945 г. празникът е забранен.
Честването му се възобновява със Закон за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители.
От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като свой празник.
