Антологията е съставена от Владимир Шумелов – писател и критик, и отлежава неиздадена няколко години. Редактор е поетът, писателят и краеведът Христо Медникаров, починал в края на 2019 г. Творческият тандем – творци от различни поколения и с различни творчески нагласи – успешно е селектирал и обработил творчеството на десетки великотърновски поети, а книгата продължава линията на съхраняване на литературната памет и архивиране на литературните артефакти в Историческата и духовна столица на България от последните десетилетия. След излезлият в две издания Справочник „Литературно Търново. Търновски писатели и книжовници от св. Теодосий Търновски до наши дни“ (2019, 2020; с включени статии за 412 личности и 44 приложения; съст. Владимир Шумелов) настоящата Антология е още една крачка към запазване на тази памет.
В предговорните страници последният антологичен поетически проект е вписан в контекста на досега излезли подобни сборници за поезия и проза във В. Търново и страната, описана е и значимостта на този вид литература, ролята й в/за съвременната литература, нуждата от антологийно мислене за сметка на неговите противници. Досегашните антологии избираха да залагат на сигурното, традиционното, без да търсят синхронията в представянето на творби и поетически имена – в повечето случаи това са имена, свързани с Велико Търново – учили или живели тук през втората половина на миналия век.
„Вечности“ залага едновременно на „традицията“ и на представянето на нови имена и поетически почерци и в някакъв аспект тази „регионална“ антология се явява и „национална“. Субективните гледни точки на съставител и редактор задават лимити, оценъчни моменти и категоризиране, което е неминуемо в подобни издания. Без да включва всички творци на писаното поетическо слово, свързали живота си със старата столица, антологията се опитва да експлицира представителна картина на случилото и случващото се тук-и-сега в поезията, да съчетае миналото с настоящето и да изгради връзки помежду им, да очертае тенденции, да припознае като търновски имена някои (Марин Бодаков, Мая Ангелова, Мира Душкова, Ивайло Иванов). Поетичната мозайка, изградена от поезията на 37 творци, без да йерархизира, се опитва да разкрие „вечното“, универсалното, постоянното в литературата. На практика в антологията присъстват четири поколения творци – от времето на Търновската поетическа вълна до днес, като се открояват имена с национално значение: Радко Радков, Янислав Янков, Николай Колев – Поета, Снежана Иванова, Христо Медникаров и др. Интересна е и поезията на представителите на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – проф. Николай Димитров, проф. Пламен Павлов, проф. Сава Василев, Нора Божилова, Емилия Авгинова, Петя Цонева и др., та до най-младия д-р Александър Христов.
Ако чрез антологията се открояват тенденции, то те не са по-различни от тези в столицата и страната – днес тази поезия е освен модерна и „постмодерна“, и доста консервативна – такъв е поредния цикъл, към който се е устремила: спокойно, традиционно писане, изпълнено с класическите техники на метриката.
