Специализираната болница за активно лечение по кардиология във Велико Търново и Българският кардиологичен институт продължават инициативата си по програма “Грижа за пациента“. Скрининговата програма е безплатна и достъпна за всички. На разположение на желаещите да се прегледат са екип от кардиолози и специалисти по вътрешни болести. Единственото условие за прегледа в лечебното заведение е запазване на час на телефоните му или на място на регистратурата.
За мен е чест като кардиолог да говоря по тема, която засяга всеки един от нас – сърдечното здраве и профилактиката. В ежедневната си практика всички ние се срещаме с пациенти, които идват при нас твърде късно – след преживян инфаркт, инсулт или в напреднал стадий на сърдечна недостатъчност. И въпреки огромния напредък на съвременната медицина, истината остава непроменена: най-силното ни „лечение“ е превенцията. Сърдечно-съдовите заболявания продължават да бъдат водеща причина за смъртност в световен мащаб. Според данни на Световната здравна организация, те отнемат милиони животи всяка година. Но зад тези цифри стоят реални хора, семейства, съдби. И най-важното – голяма част от тези случаи са предотвратими.
Когато говорим за профилактика, ние не говорим само за изследвания и медикаменти. Говорим за култура на здраве. За начин на живот. За отговорност – както лична, така и обществена.
Рисковите фактори за сърдечно-съдови заболявания са добре известни: артериална хипертония, дислипидемия, захарен диабет, тютюнопушене, обездвижване, затлъстяване, хроничен стрес. Това са фактори, които често действат тихо и безсимптомно в продължение на години. Атеросклерозата не боли – докато не стане късно.
Артериалната хипертония например често се нарича „тихият убиец“. Пациентът може да се чувства добре, да няма оплаквания, и въпреки това съдовете му да бъдат подложени на постоянен натиск. В резултат – хипертрофия на лявата камера, съдови увреждания, повишен риск от инфаркт и инсулт. Една проста мярка – редовното измерване на кръвното налягане – може да спаси живот.
Същото важи и за нарушенията в липидния профил. Повишеният LDL-холестерол участва активно в процеса на атерогенеза. И тук профилактиката има два стълба – промяна в начина на живот и, когато е необходимо, своевременно започване на медикаментозна терапия. В последните години насоките на Европейското кардиологично дружество стават все по-строги по отношение на таргетните стойности, особено при пациенти с висок и много висок риск. Това не е случайно – защото доказателствата са категорични: по-ниският LDL означава по-нисък риск.
Но профилактиката не започва в кабинета. Тя започва у дома. Започва с храненето. Средиземноморският модел на хранене – богат на зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни, риба и зехтин – е доказал своята кардиопротективна роля. Намаляването на солта, ограничаването на наситените мазнини и захарите са малки стъпки с голям ефект.
Физическата активност е другият фундамент. Не говорим задължително за интензивен спорт. Говорим за редовно движение – поне 150 минути умерена аеробна активност седмично. Разходка, колоездене, плуване. Сърцето е мускул – то има нужда от тренировка.
Не можем да пренебрегнем и психо-емоционалния фактор. Хроничният стрес, липсата на сън, постоянното напрежение – всичко това влияе неблагоприятно върху сърдечно-съдовата система. Все по-често говорим за връзката между психичното здраве и сърдечното здраве. Тялото и психиката не могат да бъдат разглеждани отделно.
Като кардиолози ние носим особена отговорност. Нашата роля не е само да лекуваме, но и да обучаваме. Да обясняваме на пациентите си значението на редовните профилактични прегледи – електрокардиограма, ехокардиография при показания, лабораторни изследвания. Да ги мотивираме да поемат активна роля в собственото си здраве.
Особено внимание заслужава първичната профилактика при млади хора. Все по-често виждаме пациенти в активна възраст с преждевременна коронарна болест. Това е тревожна тенденция. Навиците се изграждат рано – хранене, движение, отношение към тютюнопушенето. Инвестицията в здравето на децата и младите хора е инвестиция в бъдещето на обществото.
Вторичната профилактика също е ключова. Пациент, преживял миокарден инфаркт, не трябва просто да бъде „изписан“ с рецепта. Той трябва да бъде включен в програма за кардиологична рехабилитация, да получи ясни указания, подкрепа и проследяване. Адхеренцията към терапията често е предизвикателство, но именно тя прави разликата между стабилност и рецидив.
В крайна сметка, сърдечното здраве е споделена отговорност – на лекарите, на пациентите, на институциите. Необходима е национална политика, насочена към превенция – скринингови програми, образователни кампании, създаване на среда, която насърчава активния начин на живот.
Сърцето е символ на живота. То работи неуморно – ден и нощ, без почивка. Най-малкото, което можем да направим, е да се грижим за него съзнателно и отговорно. Нека не чакаме първия инфаркт, за да говорим за профилактика. Нека започнем днес – с информация, с пример, с личен ангажимент. Защото в кардиологията всяка предотвратена криза е истинска победа.
Д-р Иван Иванов – кардиолог в Специализираната болница за активно лечение по кардиология във Велико Търново
