Инициативен комитет издигна кандидатурата на проф. дин Казимир Попконстантинов, дългогодишен преподавател във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” за почетен гражданин на Велико Търново. Предложението е внесено днес във Великотърновския общински съвет. В него се изтъква огромния принос на учения за популяризиране и развитието на археологическата наука у нас и по света, и е по повод неговата 80-а годишнина.
В Инициативния комитет влизат известни великотърновци. Това са професорите Андрей Андреев, Хитко Вачев, Елена Бораджиева и Станимир Трифонов, както и д-р Иван Александров, Христо Панев, Любомир Бъчваров, Гица Лазарова, Иван Бораджиев, Симеон Цветков, Методи Петров, Светлин Радев. Номинацията е подкрепена с подписите на 150 души.
На 16 януари, вторник от 18.00 часа в киното на читалище „Искра” във Велико Търново ще бъде излъчен и филм, посветен на проф. Казимир Попконстантинов. Лентата е снимана в продължение на два месеца и представя преподавателя, археолог, учен и историк в неговата работна среда – на разкопките във Велики Преслав. Пълнометражният 54-минутен филм е дело на сценариста и режисьор Станимир Трифонов, а оператор е Александър Крумов. Премиерата на филма е с вход свободен.
Казимир Попконстантинов е роден на 17 септември 1942 г. в семейството на свещеник. Учи в Духовната семинария в София (1956-1961). Следва история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1964-1968). Дългогодишен музеен работник, полеви археолог и преподавател с големи приноси в областта на старобългарската епиграфика.
Археолог-проучвател в Окръжния музей в Търговище (1968-1975). Научен сътрудник на Археологическия институт с музей при БАН – филиал в Шумен (1975-1986).
През 1978 г. защитава дисертация на тема „Гражданската архитектура в средновековна България (VIII-XI в.)“ и става кандидат на историческите науки (днес – доктор). Става доктор на историческите науки със защитена дисертация на тема „Епиграфските паметници и писмената традиция в България (IX-XI в.)“ (1995).
Доцент (1986-1996) и професор (от 1996) по археология в Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Зам.-ректор по учебната дейност (1991), декан на Исторически факултет (1992-1995), ръководител на катедра „Археология“ (1996-2007, три мандата с едно прекъсване), директор на Центъра по балканистика (1996-2003), декан на Православния богословски факултет (1999-2007, два мандата) на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Преподавател в специалност теология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Гост-лектор по средновековна българска епиграфика в университетите в Залцбург (Австрия), Кьолн и Фрайбург (Германия) (след 1986). Член на Археографската комисия към НБКМ и на Международния съюз на славистите.
На 28 юли 2010 г. на остров Свети Иван, край Созопол по време на археологически разкопки в развалините на манастирския комплекс „Свети Йоан Кръстител“, открива реликварий, за който се предполага че съдържа мощи на Свети Йоан Кръстител. Реликварият е разпечатан на 1 август същата година от специална комисия.
На снимката – от ляво надясно – Методи Петров, проф. Андрей Андреев и Светлин Радев
