Изящен златен пръстен и рядък за България двустранен калъп за леене на накити и коланни апликации откри екипът на доц. д-р Деян Рабовянов от великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН при разкопките на Трапезица.
„Пръстенът е от началните десетилетия на XIV век. Той е представителен накит за дама, женски пръстен, който е интересен с това, че е много добре изработен – с гравирана украса със запълване с ниело по страните на пирамидата. Като форма е много рядък, със съставка от гранат. На задната страна на плочката има изрязан графит, там е врязана буквата Н и още една, което най-вероятно е свързано или с означение от собственика или от златаря, който го е правил или ремонтирал. Много представително, аристократично бижу, което добре пасва на столичната култура“, каза доц. Рабовянов.
Двустранннят калъп за леене на накити и коланни апликации излиза при разкопките на крепостта днес. „Той е с пет-шест вдълбавания в него, точно за производство на скъпи накити. Често имаме допускането, че в средновековна България са съществували и функционирали златарски и други ателиета, които са правили такава продукция, но за съжаление имаме много малко данни за това. Откриването на един калъп от този тип с данните за металургична работилница, която е съществувала точно там – в близост до мястото на откриването на калъпа – дава представа за това, че в столично Търново са се произвеждали доста скъпи накити и коланни гарнитури“, обясни археологът.
Екипът на доц. Деян Рабовянов работи в най-южната част на историческия хълм в непосредствена близост до югозападната порта на крепостта, която е един от главните входове на Трапезица. „Основната ни задача тази година е точно в тази най-дълбока част на Трапезица, тъй като там културните напластявания достигат до 3 метра, да проучим, а ние вече до голяма степен сме го направили, разположените една над друга три големи сгради с отделно много други елементи, с крепостната стена, която тук прави чупка към портата и която е важна, защото искаме отново да проверим своите по-ранни резултати при нейното проучване – и за реконструкция и за датировка. Също да продължим проучването на некропола на Църква №22, открита по-ранни години, тъй като тя е важно допълнение към градската среда. С проучванията в тази част на Трапезица ние всъщност правим комплексно проучване, представяне на една част от средновековно Търново като представителна извадка с крепостните съоръжения, с улиците, площадите, къщите, с църквата, която е обслужвала населението, и с некропола“, отбеляза доц. Рабовянов.
Разкопките на Трапезица тази година приоритетно бяха финансирани от правителството с 200 000 лева.
Галя Бояджиева
