С изложба „Мигове“ в Художествена галерия „Борис Денев“ във Велико Търново бе отбелязана 125-годишнината от рождението на художника Рафаел Михайлов – една от значимите и ярко открояващи се фигури в българската живопис на ХХ век. Събитието събра многобройна публика, сред която бяха и родствениците му Рафаел, Константина и Вероника. Културната проява уважиха областният управител Валентин Михайлов, директорът на Регионалната библиотека „П.Р. Славейков“ Марияна Бурова, президентът на Ротари клуб Велико Търново Денислав Сираков, деканът на Факултета по изобразително изкуство във ВТУ проф. Светослав Косев, представители на институции, много художници, студенти и ученици.
Експозицията представя близо 80 произведения от колекциите на Художествена галерия „Борис Денев“, Градска художествена галерия – Пловдив, Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия – Добрич, Бургаска художествена галерия „Петко Загорски“, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия „Димитър Добрович“ в Сливен, Художествена галерия „Никола Маринов“ в Търговище, както и от частни колекции. Показаните творби на Рафаел Михайлов формират смислов и емоционален паралел със стихосбирката му „Мигове“, издадена през 1967 г. и предизвикала интереса на литературната и културната общественост. Симбиозата между четката и перото преоткрива лиричната и чувствителна натура на художника, чиито одухотворени, наситени с лиризъм картини отразяват заобикалящия ни видим и невидим свят.
Пред препълнената зала с почитатели на художественото изкуство бе прочетено стихотворение на Радой Ралин „Художникът“, посветено на Рафаил Михайлов. Житейския и творческия път на твореца представи директорът на ХГ „Борис Денев“ д-р Мартин Митев. Рафаел Михайлов е роден на 15 март 1901 г. във Велико Търново, в многодетно семейство на свещеник, и рано остава сирак. Преди да постъпи в Художествената академия, участва в театралната трупа на Кина Герджикова в Пловдив — опит, който оставя трайни следи в чувствителността и образния му свят. В периода 1924–1928 г. е студент в Академията, където учи при Иван Ангелов и Харалампи Тачев, но е изключен поради обвинения в „противоакадемично рисуване“.
Правата му са възстановени през 1933 г., след като негови произведения привличат вниманието на министъра на народното просвещение. През 1934 г. завършва образованието си в ателието на Дечко Узунов. Работи като учител в различни градове на страната, а след Втората световна война се установява в София. Участието в редица общи художествени изложби утвърждава самостоятелно изградения живописен език на твореца, който му отрежда трайно и значимо място както в културната памет на Велико Търново, така и в националния художествен контекст.
Рафаел Михайлов умира на 20 октомври 1969 г. В знак на признание, с решение на Общински съвет – Велико Търново от 27 март 2003 г., Изложбеният комплекс във Велико Търново, построен на мястото на родната му къща, официално е именуван на живописеца и поет Рафаел Михайлов.
