8 март е обявен за Международен ден на жената. Празнуват майки, баби, лели и дори малките момичета се поздравяват със своя празник. Но истинската история за това как е възникнал този ден може да ви изненада.
Според една от най-тиражираните теории, на 8 март 1857 г. в Ню Йорк жени работнички в текстилни фабрики излизат на първия по рода си протест срещу ниското заплащане, лошите условия на труд и половата дискриминация.
Повечето историци обаче твърдят, че това е просто медийна сензация и такъв протест изобщо не е имало. Че историята е измислена от американците, за да припишат по-ранно отбелязване на Деня на жената.
Денят на жената започва да се отбелязва още в началото на ХХ век, като по това време той е най-вече символ на борбата за равноправие между жените и мъжете. Езотериците откриват символична връзка между войнствените действия на жените и това, че те се случват точно през месец март, който е първият в древноримския календар, и е кръстен на бога на войната Марс.
Първите демонстрации, целящи да защитят правата на жените, се случват в края на февруари 1908 г. в САЩ, под ръководството на движението на суфражетките (жени, които се борят за своето избирателно право, от suffrage – избирателно право – бел.ред.), по-късно прераснало в движение на феминистките). 15 000 жени-работнички излизат по улиците на Ню Йорк. Те се борят за предоставяне на избирателни права на жените, както и против дискриминацията на представителките на нежния пол в политическия и икономическия живот на страната. Искат по-добри условия на труд и по-кратък работен ден. Стачките на шивачките в Америка не са еднократно действие. Те продължават повече от година и така на 28 февруари 1909 г. в Америка за първи път е отбелязан Национален ден на жената, обявен от действащата Социалистическа партия в страната.
Айлийн Борис, професор по феминистки изследвания в Калифорнийския университет Санта Барбара, казва: „Тези жени са били на по-зле организирани работни места (от техните колеги мъже), били са в по-ниските нива на шивашката индустрия, работели са с по-малки заплати и са били подложени на сексуален тормоз“.
Движението на суфражистките по това време действа най-вече на териториите на Великобритания и САЩ. В резултат на мирните, но мащабни протести на американските работнички, социалистическата партия определя последната неделя на февруари ежегодно да стане Ден за защита правата на жените.
На следващата година (1910) в Копенхаген се провежда Международна конференция на жените-социалистки, в която участват 100 жени от 17 държави. Тази среща се смята и за майката на същинското феминистко движение, което впоследствие се разпростира на територията на още много държави, освен споменатите вече Великобритания и САЩ.
Участничките в Конференцията гласуват и единодушно приемат предложението на германската социалистка и активистка Клара Цеткин да бъде определен ежегоден „специален ден на жената“. Но точна дата на този етап така и не е уточнена. През 1911 г. (на 19 март) в Германия, Дания, Швейцария и Австрия официално е отбелязан Денят на жената, а в шествията се включват над 1 млн. души – мъже и жени. В други страни Женският ден също бил честван в края на февруари или началото на март. На някои места празникът започнал да се отбелязва на 12 март, на други на 2-ри март и т.н. Но от 1914 г. насам всички започват да честват Деня на жената на 8 март.
