Християнският пост е специално време за строго гладуване, или за консумацията на чисти растителни храни. Периодът традиционно се посвещава на молитви, покаяние и добри дела в подготовка за Великден.
В повечето духовни среди, включително и за ранните християни, принципите на истинските духовни хора са били несъвместими с консумацията на месни храни, като това се е съхранило в някои манастири и до днес. Месото се счита за нечиста храна, която може само да замъгли съзнанието и да застраши здравето. Хората, които не са можели да живеят без животински храни, са спазвали много често дни на пости, като в православната християнска традиция те са около 200 дни в годината.
В българската традиция има и доста строги пости, например, пост без храна и вода (тримирене), продължаващ три дни. Важността на поста за физическото здраве и духовното развитие е безспорна и известна от векове.
Интересното е, че науката също се застъпва все по-категорично за нуждата от дни и седмици на разтоварване. През последните години е установено, че постът възстановява нивата на стволовите клетки, както и регенерира отслабените имунни клетки, което запазва здравите тъкани и тялото се самолекува. А това увеличава качеството и продължителността на живота.
Постите са отредени, за да ни връщат в правилната посока към природния закон да се храним основно с растителна храна, затова и великденският пост започва от края на зимата до средата на пролетта. През зимата хората често натоварват организма с вредни храни, а неправилните комбинации допълнително влошават здравето. Като прибавим и замърсения въздух, вода и другите токсини от съвременната околна среда, организмът започва да страда и да боледува. Това е и причината през пролетта да изпитваме т.нар. „пролетна умора“.
Според християнската традиция Великите пости започват с опрощение, изповед и причастие. Счита се, че те нямат пълната сила, ако не са чисти мислите ни, добри делата ни и праведни думите ни. Затова през цялото му времетраене се препоръчват повече молитви и добротворчество и по-малко материални развлечения.
В седмицата преди поста трябва да бъде изключено месото като най-тежка храна сред животинските продукти. Поне през първите 5 дни от първата седмица на Великия пост, както и в понеделник, вторник и сряда на Страстната седмица, се пази строг пост на растителна храна без олио. На Велики петък не се яде нищо. Хората, за които това е възможно, могат дори да не пият и вода, а болните или много възрастни хора могат да приемат само хляб и вода. Трябва да имате предвид обаче, че православието не препоръчва фанатично отношение към поста. Болните задължително трябва да се посъветват с лекар, а бременните жени, децата и хората, полагащи тежък физически труд, могат да постят с облекчен режим.
По принцип постът може да бъде общ задължителен, или личен – доброволен. Към последния се числи тримиренето – първите три дни от 40-дневния великденски пост се прекарват в пълно въздържание от храна, евентуално и от вода. То се спазва от онези, които го желаят и могат да го издържат.
Ако вече се храните здравословно и спазвате някои основни правила в храненето, можете да стартирате с по-строг пост, като преминете направо на сурово разтоварване, или с малко добавени задушени зеленчуци и малко зърнени безглутенови или картофи.
Ако сте се хранили с по-обща храна в началото на поста, е достатъчно да спрете животинските продукти и изолираните олиа и масла. Тъй като все още е зима, наблегнете на зърнените и бобовите храни, както и на кореноплодните зеленчуци, които ще ви заситят. Опитайте се да намалите натоварването на организма – тежък труд, стрес, недостатъчен сън и др.
През втората седмица можете да продължите както през първата и ако сте били стриктни, вече сте усетили първите резултати. Леко намалете концентрираните и готвените храни за сметка, а увеличете количествата на суровите плодове и на зеленчуците. Също така намалете целите мазнини – маслините, семената и ядките. През тази седмица при повечето хора старите вкусове започват да отшумяват, но задължително избягвайте неподходящите храни, защото дори опитването им може да доведе до срив и прекъсване на поста. За да не се случи това, комбинирайте по-големи количества зърнени и бобови храни с малко семена и ядки.
Можете постепенно да увеличите пресните зелени сезонни храни през третата седмица. Четвъртата седмица на поста е характерна с усещането за лекота – не само на килограми, но и като настроение и енергия. Възможно е храната да започне да ви се струва еднообразна, но това лесно се преодолява чрез увеличаване на зеленолистните и малко повече творчество в готвенето.
През петата седмица вече има градински зеленчуци и природното разнообразие на ядливи треви също е голямо.
Подготовката за последната седмица налага по-строго разтоварване. Нека суровата храна да бъде 80-90%, а концентрираните храни – 10-20%, ограничете до минимум солта и вместо нея консумирайте повече листа от керевиз или селъри. Това ще осигури постепенен преход към по-дълбокото пречистване.
В зависимост от индивидуалното състояние на организма, можете да преминете към плодово-зеленчуков режим или към течен – само на сокове, смутита, зеленчукови бульони и билкови чайове. Продължителното плавно пречистване на организма през първите седмици позволява на тялото да понесе детоксикацията по-лесно. Ако имате опит и ви наблюдава опитен специалист, можете да опитате и водно или сухо гладуване за 1 до 3 дни. През този период трябва да почивате и да сте на чисто и тихо място.
Преминаването към масовото хранене след края на поста може да разруши голяма част от полезните му ефекти. Продължавайте поне на 80% да се придържате към храненето с цели растителни храни, а от другите избирайте по-малко преработените; пийте повече течности; движете се повече, особено сред природата; лягайте и ставайте от сън навреме; прекарвайте време на слънцето.
Великденският пост може да се превърне в цялостна промяна към нов живот – на физическо ниво това е пречистване на системата и преход от зимно към пролетно хранене., а на умствено и емоционално – освобождаване от спомени, пристрастия, мобилизиране за преодоляване на житейските трудности и постигане на лични и социални цели. На духовно ниво християните се подготвят за посрещането на големия празник – Възкресение Христово, а останалите могат да почетат своята традиция или да се отдадат на изкуство, наука, природозащитни и благотворителни дейности. Като резултат този период от годината и последващите месеци могат да доведат до подобряващо се здраве, жизненост, делови успехи и духовно развитие.
