На 18 февруари 1873 г. 35-годишният Васил Кунчев, останал в историята ни като Апостола на свободата, е обесен. Поредица от събития през втората половина на 1872 г. водят до залавянето и осъждането на Васил Левски.
Присъдата, смърт чрез обесване, е издадена на 14 януари 1873 г. и потвърдена по целесъобразност от султан Абдул Азис на 21 януари 1873 г. Процесът завършва като комисията иззема функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя.
На 6 февруари (18 февруари по нов стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на апостола:
„Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към „Света София“, за да не видят турците, че плача, и си тръгнах.“
Мястото на обесването се намира в днешния център на столицата, близо до паметника „Левски“. Няма преки свидетелства за погребението на Васил Левски, а мястото на неговия гроб е предмет на различни хипотези и спорове.
Историческите извори, осветляващи живота и делото на Апостола на българската свобода Васил Левски, категорично сочат датите на неговото рождение – 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. и неговата смърт – 18 февруари (6 февруари стар стил) 1873 г.
Присъдата му е изпълнена в околностите на тогавашна София, а мястото на обесването е било в района на площада, където днес се издига негов паметник. От десетилетия, обаче, годишнините от гибелта на Васил Левски се отбелязват на датата 19 февруари. Откъде идва това противоречие? Причината се крие в непознаването на календарите.
През 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Григорианския календар или от стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни. За събитията, случили се преди 1 март 1900 г., необходимата поправка, обаче, е 12 дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век, погрешно се добавят 13 дни. Така например рождената дата на Апостола (6 юли) се отбелязва правилно – 18 юли по нов стил. Избухването на Априлското въстание на 20 април по стар стил, днес също правилно се празнува на 2 май (поправката е 12 дни).
Що се касае до датата на обесването на Васил Левски – 6 февруари 1873 г. по стар стил, отговаря на 18 февруари по нов стил, а не на 19 февруари. Така тази дата, макар и грешно наложена, е придобила гражданственост и днес на повечето места в страната почитта към паметта на Апостола се отдава именно на този ден.
