На 1 февруари почитаме жертвите на комунистическия режим. Датата е избрана и утвърдена от Министерски съвет през 2011 г., защото на нея през 1945 г. са произнесени най-многобройните смъртни присъди в историята на България срещу политическия и военен елит от комунистическия „народен съд”.
1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта трима регенти, 67 депутати, двадесет и двама министри, 47 генерали и полковници, общественици – всички те – жертви на Първи състав на „Народния съд“.
С наредбата-закон за „Народния съд“ и с нейното приложение през 1944-1945 г. грубо е погазена действащата по това време Търновска конституция. Член 73 от нея категорично забранява създаването на „изключителни съдилища или следствени комисии под никакъв предлог и под каквото и да е наименование“. Нарушени са също и чл. 67 и 75 на Конституцията, според които „правата на собствеността са неприкосновени“ и „конфискуване на имот се забранява“.
Безспорен е фактът, че делата по „Народния съд“ имат политически характер. Процесите се използват, за да се обезсили политическият противник, да се дискредитира и изолира, да се отнеме възможността за организиране на съпротива срещу новата власт.
Статистиката на „народния съд“ е смразяваща: издадени са общо 10 897 присъди в 131 съдебни процеса. На смърт са осъдени общо 2730 души.
Около 200 души от осъдените на смърт са избити още преди съдебните процеси. Против всякакви принципи в правото „народният съд“ узаконява тези убийства, извършени в първите месеци след 9 септември 1944 г.
Чрез „народния съд“ са конфискувани над 200 предприятия, както и огроменброй недвижими имоти и вещи.
Паметни, но и пророчески, остават последните думи преди разстрела в нощта на първи срещу втори февруари 1945 г., на политика Тодор Кожухаров, точно миг преди да напусне този свят: “Не плачете за нас, плачете за България.”
