Дигитална изложба по повод 10 октомври – Професионалния празник на архивиста представя Държавен архив – Велико Търново. Тя е посветена на 118 години от основаването на Туристическо дружество „Трапезица 1902” и 155 години от рождението на Иван Попзахариев, учител и общественик във Велико Търново от края на 19 – началото на 20 век. Подготвени са и презентации за него. Те ще бъдат предоставени на училищата в града и в по-големите в градове на областта. „Съобразявайки се с мерките за сигурност по повод Ковид 19, празникът протича по различен начин, но оставаме верни на традицията за популяризиране на нашето документално наследство сред ученици и младежи в региона”, поясни Боряна Маринова, началник отдел „Държавен архив” – Велико Търново.
Дигиталната изложба може да се види на интернет и фейсбук страницата на ведомството.
В Държавен архив – Велико Търново се съхранява личния фонд на учителя и общественик Иван Попзахариев. Роден на 14 октомври 1865 г. в с. Аврен, Провадийско в бедното семейство на жеравненския даскал Женду, известен още като отец Захарий.
От първо до четвърто отделение Иван Попзахариев учи в Шуменското първоначално училище 1871-1876 г., а през периода 1876-1882 г. в прогимназиалните класове на Шуменското четирикласно народно училище.
След завършването на Шуменското педагогическо училище, с чувство на всеотдайна обич към народната просвета, Попзахариев се посвещава на учителството. Учителската му дейност започва през 1883 г. в с. Аврен, Провадийско, за кратко време учителства в с. Дивдядово, Шуменско, в Провадия и Шумен. От учебната 1889/1890 година до 1926 г., в продължение на 36 години той е учител във Великотърновски училища, едно от които е Мъжката гимназия „Св. Кирил“. Преподава по ръчна работа, рисуване, пеене, български език, аритметика, религия и др. предмети.
Като учител Иван Попзахариев проявява дарби на краснописец и художник, майстор на училищната ръчна работа. За доусъвършенстването му като учител по ръчна работа (трудово обучение) той е изпращан на специализации през учебната 1893/1894 г. в Лайпцигската семинария, Германия и през 1895 и 1897 г. в Нееската учителска семинария, Швеция.
В своята педагогическа практика се стреми да внесе новост и разнообразие в програмата на преподавания материал в училище, като сам превежда и пише учебниците си, предимно от руски автори, а по ръчен труд от немски и шведски. Такива са: „Писмена българска история“, „Задачник“, „Методика на смятането“, „Естествена история“, „Български език“, „Дидактика“ и др. Те не са издавани, а са предназначени да му служат в педагогическата практика.
През летните ваканции Попзахариев организира и ръководи курсове за усъвършенстване на учителите по рисуване и трудово обучение. Изнася лекции пред ученици, учители и родители, посветени на ръчната работа, свързани с трудовото възпитание на младото поколение.
Успоредно със своята учителска дейност Попзахариев взема участие в обществения живот на града. Той е член на читалищни, училищни и църковни настоятелства, на физкултурни и др. дружества. За хоровете на училищата, читалищата и църквите той събира народни, църковни и др. песни и дори сам съчинява такива. Като член и председател на Учителското дружество във Велико Търново Попзахариев води кореспонденция с много учители от страната и привърженици на учителското движение.
Целият си живот Иван Попзахариев отдава на възпитанието на подрастващото поколение и на борбата за по-добро бъдеще на българския учител. За дългогодишната си учителска дейност е удостоен с четири ордена за граждански заслуги и награден със сребърен медал за участие като доброволец в Сръбско-българската война 1885 г.
Името на Иван Попзахариев се нарежда сред имената на учителите и обществениците положили основите на учебното дело в годините след Освобождението на България до края на двадесетте години на 20 век.
Умира на 28 април 1942 г.
