Артефакти от осем хилядолетия показват в изложба археолозите от Регионалния исторически музей. Експозицията „Археологически разкопки и находки от праисторията до по-нови времена“ е подредена в Музей „Възраждане и Учредително събрание“, ще бъде отворена за посещение и в Нощта на музеите на 17 май от 17,30 ч.
Мерителна маса от римско време, разкрита от директора на РИМ д-р Иван Църов при разкопки в Никополис ад Иструм, е сред ценните експонати. „Това е един от най-интересните артефакти, откривани последните години в Никополис ад Иструм. Вероятно всеки уважаващ себе си град е имал такава маса на пазара, но в България освен тази са излезли още пет. Обичайно тя се поставя на градското пазарище от общинските власти и представлява, ако го осъвременим, контролна везна, каквато има във всеки голям супермаркет. Обикновено е четвъртита, понякога квадратна, много рядко – кръгла. Отгоре са направени отвори или мензури, които са с различна форма и обем. Това е с цел, за да може продуктите, които се продават на дребно – да бъдат измервани. Както в наши дни, така и в ония далечни времена търговците са гледали да прецакат клиентите, а когато общините купуват на едро – гледат да измамят търговците“, обясни д-р Църов. Мерителната маса е единствената, на която има изобразена сцена от един ден гладиаторски игри. Показан е и воден орган, под звуците на който са извършвани гладиаторските изпълнения.
Екипът на д-р Калин Чакъров представя находки от три обекта, проучвани от 2019 г. насам. Това са гробна могила от римската епоха в местността „Клена“ край Лясковец и два некропола – край село Върбовка, Стражишко, и в Павликени. „Трите обекта са от римската епоха – изключително богати и редки за нашия край. В централния гроб на надгробната могила край Лясковец най-рядката находка е съд от черупка на щраусово яйце – има два такива в цялата римска империя, известни до момента. В същия гроб открихме сребърна фибула с позлата и с изображение на конник с копие“, каза д-р Чакъров. При спасителни дейности през есента на 2023 г. край Нова Върбовка археолозите попадат на семейно гробище с интересни гробни дарове, сред които бронзов медальон с изображение на император Каракала, сечен в град Пергам в днешна Турция. В третия обект в Павликени под трасе на бъдещ фотоволтаичен парк разкриват древно римско селище и сграда. Проучват четири гроба, като в единия откриват рядко бронзово огледало с позлата и изображение на древногръцката богиня Афродита, а в сградата – колективна монетна находка от 9 сребърни монети денари от втората половина на II век и първата половина на III век след Христа.
Александър Чохаджиев показва находки от разкопките в село Петко Каравелово, община Полски Тръмбеш. Те са представени в три модула. В единия е включена колекция от животински фигурки, сред които и много рядка на козле със запазени рогове встрани. Във витрината има и риболовни принадлежности, защото риболовът е бил важна част от живота на тези хора. Интересното е, че могилата е единствената, която се намира в рамките на коритото на река Янтра. Всички останали селищни могили в окръга се намират на нейни притоци, поясни Чохаджиев.
Част от предметите Чохаджиев определи като странни. По негови думи те са най-голямата колекция в България, но не се знае за какво са се използвали. Археологът представя и няколко типа накити, изработвани предимно от средиземноморска мида, висулки от млечен зъб на елен, от камък, глина, кост и вкаменени охлюви. Сред експонатите е и игла с антропоморфни черти. В третия модул показва предимно съдове от Ранния и Средния халколит. Вторите са от жилище, проучвано преди няколко години и са над 300. Някои от тях са комплекти, а цветовете са характерните за този период бяло, черно и червено, обясни Чохаджиев.
Археологът Недко Еленски присъства с находките си от ранно неолитно селище в лясковското село Джулюница. То е разположено на земна тераса от 120 декара, на която са още няколко обекта. Там има също ранно средновековно селище, римска вила с ями около нея, сгради и светилище от ранножелязната и късножелязната епоха. Археологическите пластове са от 6300 г. пр. Хр. до X век сл. Хр. Мястото разполага със седем постоянни извора, от които пет функционират и сега. Най-атрактивните находки от това място, които се показват в изложбата, са представители на най-ранната керамика за България от 6 хилядолетия пр. Хр. Според Еленски.
Илиян Петракиев и проф. Хитко Вачев са изложили свои находки от три археологически обекта. Това са църквата „Успение на Света Богородица“ в местността Френкхисар в подножието на Царевец, църквата на Св. Теодосий Търновски, издигната от цар Иван Александър до великотърновското село Самоводене и средновековна търновска страноприемница.
„Изключително се вълнувам, защото в голям период от време ние се опитахме да съберем и да покажем резултатите от нашата работа. Всичко, което виждате в експозицията, е плод на комплексен, задълбочен и интердисциплинарен тип работа. Когато говорим за консервация и реставрация специалистите остават задкулисно, а работата на всеки един от тях е изключително отговорна, важна, за да може всички експонати да придобият блестящ вид, който виждате в момента“, отбеляза ръководителят на Лабораторията по реставрация и консервация доц. Пламен Събев.
Кметът на Велико Търново Даниел Панов и неговият заместник Нейко Генчев, университетски преподаватели, музейни специалисти, десетки граждани разгледаха изложбата след официалното й откриване снощи.
