Рене Карабаш гостува във Велико Търново, за да представи книгата си с поезия „Някой ме вика по име“ и романът „Остайница“. В препълнената читалня на Регионална библиотека „П. Р. Славейков“ в откровен разговор с публиката, тя разказа за артистичното си име /б.а. – рождено име Ирена Иванова/, за годините във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, където учи лингвистика с английски и френски език, за вдъхновенията и пр. Гостуването й бе част от богатата програма на „Фоайе на книгата с автограф“, организирано от Регионална библиотека „П. Р. Славейков“, под патронажа на Министерството на културата и с финансовата подкрепа на Община Велико Търново.
„Остайница“ е история, която впечатлява западния свят, макар че това е локална история, балканска по своята същност. Тази история е за заклетите девици, които дават клетви и стават мъже, поради вендетите в изолирани части на Албания. Това е лична и семейна история за отношенията в семейството. Невинаги в едно семейство отношенията са светли, но точно в тези динамични отношения се оформяме като хора, понякога с рани. Историята в книгата се опитва да излекува именно тези рани“, разказа Рене Карабаш.
Романът й „Остайница“ е в краткия списък за наградата „Международен Букър“ – едно от най-престижните отличия за преводна литература. Рене казва, че е приела номинацията и със сълзи, и с радост, и смята, че отговорността от тази номинация е голяма, защото вниманието към нея се е увеличило драстично не само в България, но и по целия свят.
По романа вече се прави филм и театрална постановка.
„Моите герои говорят с дълбините на същността си. Всяко действие е решение в живота на човек или герой от книга, само ако има смисъл, ако е взето в полза на този човек. Да се отстои. Това прави моята героиня. Тя живее в един мъжки свят, патриархален и е принудена да стане остайница, да се превърне в мъж, но все пак има куража и да продължи да търси себе си, да намери най-истинската част в себе си, въпреки всички. Изгубва цялото си семейство, но накрая все пак се спасява“, допълни още писателката.
„Всяка книга за мен си има своя глас. Така и този път. Ако чуеш гласовете на героите, трябва да ги оставиш да те водят, понякога дърпат историята в друга посока“, каза авторката. Тя допълни, че когато пише, оставя около 10 процента от ума си да движи историята, всичко останало е емоция и лични преживявания, което я прави въздействаща“, обобщи Рене Карабаш.
Тя вече работи върху следващия си роман. Сюжетната линия в него е свързана с факта, че жени не могат да посещават на полуостров Атон, но героинята й ще съумее да го направи.
Ирена Иванова, по-известна с псевдонима си Рене Карабаш, е български писател, поет, драматург, сценарист, и актриса. Ирена Иванова е родена на 8 юли 1989 г. в Ловеч, България. Отраснала в село Александрово, област Ловеч. Завършва Ловешката езикова гимназия. Следва лингвистика с английски и френски във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ , след което следва литература в „Западен Католически Университет“ в Анже, Франция. По-късно получава магистърска степен по театрална режисура от Нов български университет с ментори режисьорката Възкресия Вихърова и актрисата Снежина Петрова.
Рене Карабаш е автор на книгите: „Хълбоци и пеперуди“, „Остайница“, „Братовчедката на Зорбас“, „Писма на Омар до бъдещата му съпруга“ и „Някой ме вика по име“. Нейни текстове излизат в литературни антологии по целия свят.
През 2026 г. нейният роман „Остайница“, преведен от Изидора Анжел, е включен в краткия списък за Международната награда „Букър“.
