Любовта във всичките ѝ състояния – такъв е поетичният диалог на двамата най-обичани поети, Маргарита Петкова и Добромир Банев. В Изложбени зали „Р. Михайлов” те представиха общата си книга „Абсурдни времена”, като част от „Фоайе на книгата с автограф”, организирано от Регионалната библиотека „П.Р.Славейков”. Поетите благодариха за поканата и рецитираха творбите си. Те смятат, че времената винаги са абсурдни, затова любовта е вечна. Книгата им е нецензурираната версия на смятания за бестселър в българската любовна поезия на нашето време. Новото издание не само събира стиховете от двата предишни тома, но и включва нови, непубликувани досега и останали извън предишните издания.
Защо „Абсурдни времена”? „Всички времена са абсурдни, като се погледне реално, не само от гледна точка на съвременниците си. Добромир го измисли името, той да отговори”, усмихва се голямата поетеса. А Банев отговаря: „Моето време винаги е абсурдно и се надявам да остане такова, защото от е част от голямото вдъхновение. Озаглавихме така книгата, защото използваме на много места абсурдности, като двойно те обичам, че любовта е абсурдна, че времето само по себе си е такова и затова се захванах за него. Няма общо с „Модерни времена” на Чарли Чаплин. Няма такава препратка. Сюжетът в книгата е такъв, че на много места се повтаря колко са абсурдни времена всъщност сами по себе и за това колко абсурдна е самата любов. Не се живее лесно дори и времената да са идеални. Човек винаги се бори по някакъв начин със собствените си демони, ако щете. Полага усилия, за да постига нещата, към които се стреми. И животът е непрекъсната борба. Но в това е чарът”.
Двамата големи поети не са се познавали в началото, когато си разменяли стихове и всичко тръгва като една закачка.
„Ние се започнахме след като вече бяхме написали и втората част на книгата. За да си пишат двама души не е необходимо те да имат връзка или да са се виждали. Това е настройка на творческо ниво и е съвсем нормално. Намерихме се, написахме си едни стихотворения, забавлявахме се през цялото време и се надявам, и нашите читатели да се забавляват като четат”, обяснява Маргарита Петкова и допълва, че пандемията е тази, която е била една от най-хубавите й времена, защото е имала време за себе си и своята любов. „Ние имаме спешна, неотложна нужда за повече любов помежду ни. Не само по време на криза или пандемия”, казва още поетесата.
Относно културата и културния ни живот и двамата поети смятат, че тя започва от самите нас.
„Ние сме културни на базата на културата, която сме получили. Човек не се ражда културен. Трябва да четеш, да гледаш филми, да ходиш на театър, на симфонични концерти и прочие, за да получиш култура. Ще ми се да не се оправдаваме с кризи и пандемии. Културата е натикана от 30 години под стълбата, правя препратка към романа „Вертеп” на Емил Зола, както Жервес живее под стълбата. И никой не се интересува. Говори се за култура, а такава няма. То не зависи от министъра, зависи от неговия екип и е работа, работа, работа на хора експерти, които разбират. Но не всеизвестни имена, които крякат непръснато в социалните мрежи”, смята Маргарита Петкова.
А Банев я допълва, че под форма на култура се представят много проекти. „Направиха се много компромиси. Затова чалгата просъществува. Тя присъства в театъра и литературата. Много по-известни от нас станаха хора, на които не би трябвало да се обръща внимание. Но тъй като рекламните похвати на социалните медии са голяма работа, така стигаш до повече хора и всеки се възползва, както намери за добре. Това, което трябва да минава за култура, не е”, пояснява поетът.
Маргарита Петкова също си има своето обяснение. „От хората се възприема това, което е лесно смилаемо. Много по-лесно е да седнеш на маса и да си пееш някаква лесна песничка, а не ходиш да слушаш Вагнер например, няма да го разбереш. А преди това трябва да си слушал Моцарт поне. Трябва да се започне с възпитанието на децата в посока култура. Търсенето е според предлагането”, заключава тя.
Кремена Крумова – Попова
