Денят

Почитаме Преп. Пимен Зографски

Преподобни Пимен Зографски е роден в София около 1540 г. в благочестиво семейство. Родителите нарекли сина си Павел, понеже се родил на празника на светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Юношата изучавал иконопис, църковно песнопение и Свещеното Писание при зографския иеромонах Тома в древната църква на великомъченик Георги в София. Когато неговите родители и духовният му наставник починали, двадесет и шест годишния младеж решил, че за неговото духовно преуспяване е необходимо да раздаде имуществото си и да отиде в българския манастир Зограф на Атон.

На Света Гора Павел приел монашество под името Пимен. В манастира водил смирен живот, изпълнен с послушание пред Бог, игумена и братята и непрекъснато се молил.

На тридесет годишна възраст преподобният бил ръкоположен за презвитер. Живял петнадесет години в пещерата на свети Козма Зографски, където се подвизавал в пост и молитва.

Когато преподобният станал на петдесет и пет години, в навечерието на престолния празник на обителта, му се явил великомъченик Георги Победоносец и му предал Божията воля да се завърне в българските земи и да стане духовен наставник на народа.

Свети Пимен дълго разсъждавал върху видяното и свети Георги му се явил отново и повторил, че българската земя се нуждае от духовен пастир, който да строи и възстановява разрушенити православни храмове.

Преподобният се посъветвал със своя наставник и след като получил благословията му се сбогувал с братята и заедно със своя ученик се отправил за България.

В този период българия била под османско владичество.

Народът навсякъде посрещал свети Пимен със сълзи на радост и умиление, а той проповядвал, лекувал болни, строил храмове, рисувал икони. Преподобният възстановил около 300 църкви и 15 манастира в българските градове и села. Много храмове и обители били изографисани лично от светеца.

Свети Пимен възстановил Черепишката и Суходолската свети обители, събрал в тях монашески братства, назначил игумени, дал им общожитийни устави и им заповядал да утвърждават българския народ в християнската вяра.

Преподобният извършил много чудеса и изцеления. Например, в село Червена вода, Доростолска епархия, светецът изцелил сляпороден.

По–късно великомъченик Георги отново се явил на преподобният и му поръчал да се върне в Черепишкия манастир, където починал на 3 ноември 1620 г.

На гроба на светеца, по Божия милост, ставали много чудеса и изцеления.

Зог­раф, мо­нах и ле­чи­тел, ар­хи­тект и стро­и­тел от края на ХVI и на­ча­ло­то на ХVII в., св. Пи­мен Зог­раф­с­ки е ос­та­вил бо­га­то нас­лед­с­т­во в цър­ков­но­то из­кус­т­во. Бли­зо че­ти­ри ве­ка са из­ми­на­ли от вре­ме­то, в ко­е­то мо­на­хът Пимен от Зог­раф­с­кия ма­нас­тир е въз­ста­но­вя­вал изос­та­ве­ни и раз­ру­ше­ни хра­мо­ве в Со­фийс­ка епар­хия и ги е из­пис­вал. Сте­но­пи­си, ико­ни, из­пи­са­ни от не­го и сле­дов­ни­ци­те му, ко­и­то ста­ва­ли все по­ве­че по дъл­ги­те му пъ­ти­ща от Зог­раф­с­кия ма­нас­тир до Со­фийс­ка епар­хия, до Ви­дин, До­рос­то­ло-Чер­вен­с­ка епар­хия, Че­ре­пиш­кия и Су­хо­дол­с­кия ма­нас­тир, вдъх­ва­ли вя­ра и упо­ва­ние на сто­ти­ци хрис­ти­я­ни. Све­те­цът въз­раж­да от пе­пе­ли­ща­та раз­ру­ше­ни, изос­та­ве­ни цър­к­ви и ма­нас­ти­ри, съ­би­ра мо­на­си за въз­ро­де­ни­те све­ти оби­те­ли, уче­ни­ци, с ко­и­то за крат­ко вре­ме ук­ра­ся­ва хра­мо­ве­те.

Де­ло­то на св. Пи­мен Зог­раф­с­ки е все още не­дос­та­тъч­но из­с­лед­ва­но и до­ри се ос­пор­ва от ня­кои ис­то­ри­ци и из­кус­т­во­ве­ди, но то бе­ле­жи един бо­гат ду­хо­вен и твор­чес­ки път. Важ­но е и за съв­ре­мен­ни­ка да се приб­ли­жи до ця­лос­т­ния об­раз на ду­хов­ни­ка, мо­на­ха от Зог­раф­с­кия ма­нас­тир и тво­ре­ца, до под­ви­га му от края на ХVI и на­ча­ло­то на ХVII в., из­ра­зен чрез де­ло­то, съх­ра­ни­ло бъл­гар­с­ка­та цър­ков­на ар­хи­тек­тур­но-стро­и­тел­на и ико­но­пис­на тра­ди­ция, и то в ус­ло­ви­я­та на ед­но ино­вер­с­ко вла­ди­чес­т­во.