Църквата отбелязва паметта на светите отци от седмия Вселенски събор. В различно време в течение на годината се отбелязва паметта на светите отци и от другите шест вселенски събора. Църквата е постановила да се възпоменават вселенските събори в първата редица, за да въздаде дължимата чест на светлите умове на светите отци, които, ръководени от Светия Дух, така усърдно са се потрудили за очистването на Църквата от зловредните ереси и за възстановяване истината на църковните догмати. Но това не е единствената причина. За нас е особено важно да не забравяме трудовете на вселенските събори още и защото всички ереси, щателно разгледани на съборите, макар и да и били осъдени от светите отци, но не били изкоренени от църковния живот.
Тези ереси съществуват сред нас и до ден днешен, с тази само разлика, че по примера на вирусните микроби, които така са се разплодили в окръжаващата ни среда, тези ереси са преминали през мутация и са се адаптирали към днешното време, приемайки съвременни форми. Затова е крайно важно за нас, ценейки това, че се намираме в истинската Църква, и помнейки трудовете на светите отци в това дело, да се запознаем с осъдените от тях ереси и да се стараем да ги разпознаваме в нашия съвременен живот, за да не попаднем в техните мрежи.
Светите отци от 7-я вселенски събор, чиято памет днес празнуваме, осъдили иконоборческата ерес. Тази ерес датира от началото на 8-то столетие, когато византийският император Лъв Исаврянин издал указ, изискващ да се изнесат светите икони от църквите и домовете, и да се изгарят на площадите. Указът бил мотивиран с това, че почитането на иконите се явява идолопоклонство. Когато народът започнал да възпрепятства изпълнението на указа, тогава към гонението на светини император Лъв присъединил и гонението на техните ревностни почитатели, и тогана много хора били убити и измъчвани за почитането на иконите. Обаче, съпротивата против императорския указ продължила, а най-изтъкнатите богослови от това време писали изобличителни послания против император Лъв: като, например, св. Иоан Дамаскин от Сирия и папа Григорий II от Рим.
След смъртта на император Лъв, неговият син и приемник, Константин Копроним, продължил иконоборческото дело на своя баща, само решил да действа малко по-иначе. Той свикал лъже-събор, на който подставено от него духовенство осъдило почитането на иконите. В резултат на този лъже-събор не само били унищожени икони, но също най-ценните фрески по стените на храмовете били заличени с вар. От гонение на иконите Копроним преминал към гонение на светите мощи, а след това към гонение на манастирите, които били всички или разрушени, или превърнати в казарми, а монасите жестоко измъчвани.
Иконоборческата ерес продължила през почти цялото 8-мо столетие, и едва към неговия край, при царуването на благочестивата императрица Ирина, почитане то на иконите било възстановено. С усилията на тази императрица, и при поддръжката на константинополския патриарх Тарасий, през 787 година бил свикан седмия вселенски събор, на който взели участие повече от триста епископи. Съборът напълно осъдил иконоборческата ерес, осъдил лъже-събора, свикан от Копроним, и тържествено възстановил почитането на иконите, определил, че въздавайки чест на иконите, ние с това въздаваме чест на първообраза им, и покланящите се на иконите, се покланят на тези, които са изобразени на тях.
