Имелът е един от символите на предстоящия празник Коледа. Клонката служи не само за украса – целувките под нея вещаят щастлива година, хармония и здраве. По света има около 1300 вида имел. Около 20 от тях са класифицирани като застрашени.
Растението е паразит – то впива корените си в дърво-приемник, от което смуче хранителни вещества. Въпреки паразитното си съществуване, имелът е важна част от екосистемата, тъй като на плодовете, листата и нектара му разчитат няколко вида птици, пеперуди и пчели.
Според скандинавската митология плодовете на имела са сълзите на богинята Фрига, възвърнали към живот убития й син Балдур. Според поверието всяка жена, отказала да бъде целуната под клонка имел, ще бъде застигната от лош късмет. Плодовете на имела съдържат отровата форатоксин, поради което не е препоръчително да се поглъщат.
Интересни факти за елените
Елените са известни като неизменни помощници на Дядо Коледа при разнасянето на подаръци. В действителност тези животни не могат да летят, но за сметка на това са отлични плувци и виждат невидимото.
Един и същ вид ли са северните елени и карибу? В Северна Америка северните елени често са наричани карибу, но специалистите са на различно мнение относно видовата им принадлежност. Генетична карта, публикувана в сп. „Нейчър клаймит чейндж“ за видовете, включващи северните елени и карибу, разкрива миграционните модели на тези бозайници за последните 21 000 години. Оказва се, че те са различни животни, но са близки братовчеди.
Северните елени имат „умни“ крачета. Тъй като не могат да сменят „ботушките си със сандали“, северните елени правят следващото най-умно нещо – възглавничките на краката им през лятото се разширяват и стават „гъбести“, подобрявайки придвижването им през „омекналата“ тундра. През зимата те се свиват, оголвайки копитата им, за могат животните да се движат през снега и леда, и дори да копаят с тях.
Единствени сред над 45 вида елени, женските на северния елен също имат рога. Мъжките хвърлят рогата си в началото на зимата, а женските – по-късно. Това означава, че Дядо Коледа разчита на дамски впряг.
Северните елени сменят рогата си всяка година. Старите рога обаче не се превръщат просто в отпадък, а в лакомство за гризачи и други животни, заради изобилието от калций и минерали.
Елените имат практични палтенца. Те представляват козина от кухи косми, които улавят въздуха и им осигуряват добра топлоизолация в суровата среда. Благодарение на специалните си палтенца северните елени са и отлични плувци.
Не всички северни елени мигрират, но тези, които го правят, пътуват на по-големи разстояния от което и да е друго сухоземно животно. Някои северноамерикански елени изминават годишно близо 5000 километра.
Изследователи от Юнивърсити колидж в Лондон са установили, че северните елени са единствените бозайници, които виждат ултравиолетовата светлина. Тази тяхна способност подобрява видимостта им в ослепителната арктическа светлина.
До 90 минути след раждането си еленчето вече е в състояние да тича. Часове след появата си на бял свят, то вече може да пробяга няколко километра.
Еленското мляко е сред най-богатите и хранителните, произвеждано от който и да е бозайник на Земята. То съдържа внушителните 22 процента мазнини и 10 процента протеини. За сравнение – кравето мляко съдържа само между 3 и 4 процента мазнини.
На коледния ден пуйката заема видно място на много трапези. Преди да стане традиционно блюдо на Коледа във Великобритания, например, мястото й е било заемано от гъската. Друг популярен продукт на празничната маса е брюкселското зеле.
Пуйка – Специфичният крякащ звук издават само пуяците. Проучване, публикувано през 1997 г., показва, че пуйките предпочитат мъжки екземпляри с по-дълги кожени придатъци на шията. Според Бенджамин Франклин пуйките са по-достойни за уважение и по-подходящи за национален символ на САЩ от белоглавия орел, който, по думите на държавника, е птица с „лош морал“. Пуйките са внесени във Великобритания през 1526 г. от пътешественика Уилям Стрикланд. Всяка година на Коледа в страната се изяждат около 10 милиона пуйки.
Гъска – Преди пуйките да заемат мястото им, гъските са били традиционното коледно блюдо във Великобритания, по-специално сред бедните. Ако „отърват“ трапезата, гъските могат да доживеят до 25 години.
Брюкселско зеле – Брюкселското зеле се отглежда в Белгия от 13-и век, откъдето идва и наименованието му, въпреки че зеленчукът е бил познат и на древните римляни. Древните китайци са препоръчвали брюкселско зеле като лек за стомашни проблеми. Първенец по консумация на брюкселско зеле на глава от населението е Великобритания. Насажденията със зеленчука в страната се равняват на площта на над 3200 футболни игрища.
През 2014 г. британецът Стюарт Кетъл изкачва връх Сноудън, бутайки брюкселско зеле с носа си за благотворителна кауза. Начинанието му продължава четири дни и 22 часа. За това време Кетъл използва 20 „зелчета“. Рекордът за най-много изядени „зелчета“ за една минута – 31, с помощта на коктейлна клечка, е поставен през 2008 г. от Линус Урбанек (Швеция).
