Изгарянето на отпадъци в България придобива опасни размери, казва в нов доклад екипът на Екологично сдружение „За Земята“ под надслов „Изгарянето на отпадъци в България зад завесата – количества, здраве и технологии“. Проучването е стъпка напред, част от дългогодишната работа на организацията по темата за изгаряне на отпадъци. През последните години този подход често се предлага като бързо решение на растящите количества битови отпадъци и намаляващото място в регионалните депа. Изгарянето се представя като „зелено решение” и се използват термини като оползотворяване, обезвреждане, газификация и други. В действителност, изгарянето не решава проблемите с отпадъците, а създава редица здравни и екологични рискове и спира развитието на общинските системи за повече рециклиране и компостиране, се посочва в доклада.
С него се цели да се представи обобщена и разбираема информация относно изгарянето на широко разпространени отпадъци, което носи риск за човешкото здраве и околната среда. По-конкретно, проучването се фокусира върху събиране и обобщаване на информация относно количествата и видовете изгорени отпадъци през 2022 г., изследва здравните ефекти и различните технологии, които се използват. Предмет на проучването са отпадъци от пластмаси, текстил, използвани автомобилни гуми и „RDF” или Refuse Derived Fuel. Проучването представя информация относно вида и количествата отпадъци, за които през периода 2021 – 2023 г. са подадени инвестиционни предложения.
Проучването показва, че към 31 май 2024 година са издадени и влезли в сила комплексни разрешителни за изгаряне на отпадъци в общо количество от 1 735 583, 5 тона на година. За сравнение, през 2022 година на територията на България са генерирани общо 3,157 млн. тона отпадъци от домакинствата. Това представлява 54% от общо генерираните през 2022 година отпадъци от домакинствата.
Това представлява над половината от общо генерираните през 2022 г. отпадъци като няма публична информация какъв процент от изгорените отпадъци идва от домакинствата и какъв от индустрията. Доколкото в голяма степен отпадъците, предмет на това изследване, идват от бита, „За Земята“ счита сравнението на общото количество генериран битов отпадък за България и разрешения капацитет за релевантно.
През 2022 г. са изгорени общо 266 511 тона отпадъци, което отговаря на приблизително 15% от общия разрешен капацитет. Като член на Европейския съюз, България е задължена да постигне определени цели във връзка с управлението на битови отпадъци, като до 2030 г. страната ни трябва да постигне 60%рециклиране, 10% максимално депо-ниране, а до 2035 г. целите за рециклиране достигат 65%. Това означава, че ако България се стреми да постигне 10% депониране до 2030 г. количеството отпадъци, което би могло да се изгаря е 30%, а при 0% депониране- това ще е максимално 40%. Според данни от Националния статистически институт и Евростат за2021 г., България постига 28.2% рециклиране. Разглеждайки консервативно данните от комплексните разрешителни на големите оператори, които изгарят отпадъци, можем да твърдим, че битовите отпадъци (RDF иостатъците от сортиране), представляват близо 58% от позволения капацитет на инсталациите за изгаряне.
При 3 058 хил. тона генерирани битови отпадъци за 2021 г.,32.85% от тях биха могли да се изгорят, според издадените комплексните разрешителни. В тези изчисления не са включени разрешените количества за изгаряне на други видове отпадъци като пластмаса и текстил, зради липсата на разграничение между битови и производствени отпадъци в КС. Тези изчисления, също така, изключват разрешените количества за изгаряне на по-малките инсталации, както и на бъдещите инвестиционни предложения. С това, може да се направи извода, че инсталациите за изгаряне на отпадъци подкопават прехода към кръговата икономика и постигането на целите за управление на отпадъци на Европейския съюз, се посочва още в доклада.
Членовете на сдружение „За Земята“ се обединиха около идеята, че да се постигнат целите на Единната национална стратегия за управление на отпадъците у нас, е нужно да има качествен капацитет в общините, който да е запознат със спазването на регламентите, наредбите и да търси начини за точното им изпълнение, за да не допускат инвеститори, които биха навредили на здравето на населението с дейността си – изграждане на заводи за изгаряне на отпадъци. Нужни са и промени в законодателството, и в крайния срок за запознаване и евентуално обжалване на инвестиционните намерения, който сега е 14 дни, а би било нужно да са поне 30 дни от публикуването на информацията в сайта на съответната държавна еко институция или регионална дирекция, заключават от Екологично сдружение „За Земята“.
