Неразбирането от страна на обществото при извършването на санитарна сеч е един от основните проблеми, с които се сблъскват лесовъдите от държавните горски стопанства. По думите на инж. Йордан Бобонков – директор на ДГС „Болярка“ – Велико Търново, интензивните сеитби на иглолистни видове в миналото, днес представляват предизвикателство пред експертите, които трябва да се справят с поддръжката и болестите по дърветата. „Имало е много голямо залесяване, с помощта на много хора и голям ентусиазъм, но след години идва времето, когато тези, вече създадени култури трябва да бъдат отгледани. В началото няма материален добив и няма възвръщаемост на парите за поддръжка. Заради липсата на средства и натиска от страна на обществото да не се сече, тези култури стават твърде гъсти, дърветата растат високи и тънки, а така и податливи на счупване. Гората е жив организъм, тя се развива и иска поддръжка, а обществото ни обвинява, че сме осекли горите. Всъщност, сечем много под прираста на горите в цяла България“, категоричен е инж. Бобонков. „Заради все повече вредители и болести като корояди, борова процесионка и много гъбични заболявания, дърветата съхнат, а от това само губим“, добавя още директорът на ДГС „Болярка“.
Липсата на професионални кадри също е сред проблемите, с които горските стопанства трябва да се справят, тъй като все по-малко млади хора искат да практикуват професията на лесовъда. „Няма наплив на кадри, особено инженерни“, обяснява инж. Бобонков. „При мен има свободно място за инженер-лесовъд за района на Павликени, но вече 3 години не мога да намеря човек. Професори от Лесотехническия университет ми споделиха, че тази година са се дипломирали само 26 инженери-лесовъди, което е крайно недостатъчно. В законовата уредба е описано, че само инженерите могат да издават разрешително за сеч в горите, а в момента заплащането за тази длъжност е много ниско“, пояснява Йордан Бобонков. По думите му, въпреки че великотърновското горско стопанство е много „трудно“, тъй като е много обширно, а дърводобивът се извършва предимно в Балкана, местните лесовъди ежедневно са на терен в гората, защото за тях това е призвание.
