„Приказки от Горната и Долната земя“ е новата книга с разкази от пътешествия на писателката Изабела Шопова. Изданието излезе от печат през м. юни т.г., а авторката го представи лично в търновското пространство за култура, изкуство и социални инициативи „ТАМ“.
Изабела Шопова, както сама се изразява, живее от 20 години в Южното полукълбо – седем години в Нова Зеландия, а останалите тринайсет – в Австралия. През годините на странстване написва няколко книги, в които разказва за приключенията си – „На юг от разума“, която описва живота ѝ по време на българската експедиция до Антарктида; „На изток – в рая“, която разказва за адаптацията на семейството на Изабела при миграцията им в Нова Зеландия; „На запад от рая“, която рисува Австралия. След тримесечно, епично и куриозно-драматично пътуване с дъщеря ѝ през Южна Америка, пише и книга със заглавието „Подир сянката на кондора“.
„Приказки от Горната и Долната земя“ покрива период от 20 години и събира пъстра палитра от разкази за различни места, през които семейството е преминавало транзитно от Австралия до България, и обратно.
Изабела, заедно с дъщеря си Бояна, която с любов нарича „подрастващото“ и „вечно гладното“, обикаля Горната земя – Русия от 2009 година с безумната ѝ бюрокрация и красотата на московските ѝ църкви, Поднебесната империя – Хонконг и комунистическия китайски „рай“, и либералната Ниска земя. Десет години по-късно ги виждаме в Чернобил, за който Изабела пише потресаващ пътепис.
„Дъхав акациев сняг се сипе бял, деликатен, парфюмиран, закачлив. Трупа пръхкави преспи в краката ни. Скрива дупките в разбития асфалт. Танцува унесено с вятъра. Флиртува със слънцето. Конкурира аромата и красотата на цъфналите рози, бебешката пухкавост на майските облаци, безгрижното пърхане на пеперудите. Съзаклятничи с невинно синьото на небесата, с пролетната резеда на брезичките, с невидимия птичи хор в клоните им, с диамантената чистота и горска свежест на кристалния въздух. С ловкостта на опитен магьосник, отвлича вниманието ни, баламосва ни с мира и покоя на материализиран детски сън, опиянява ни с ухание на пролет, заслепява ни с кехлибарен лъч, проникнал през арката от шумящи листа над главите ни. Приспива ни в сладка забрава, докато ни води подмолно, злорадо, безмилостно към страшния капан на реалността. Тъжният самотен звук на скърцащо желязо, разклатено от силен повей, пробива внезапно илюзията и ни сепва. Балдахинът от дъхав акациев дъжд се разгръща театрално и от девствената зеленина изплува зловещият черен силует на изоставен, прокълнат, мъртъв, лунапарк.“
Така, през 2018 г., Изабела Шопова описва постапокалиптичната приказка на гр. Чернобил в северна Украйна.
През 2015 г. пътешественичката прекосява Долната земя – Буенос Айрес с футбола, тангото и живописните си улици, супердолния край на Аржентина и на планетата, Ушуая, за да преброди след това южните островни земи Нова Каледония, Роторуа, Вануато, Нумея, Маре… Преди да се завърне в Бризбън и във времето и да разкаже за своята Австралия и нейните уроци по щастие.
„След лепкавата жега на Буенос Айрес тук всичко е чисто, свежо и хрупкаво като прясно изпрани чаршафи, уютно като планинско селце, пролетно като лютиче, цветно като шепа бонбони, усмихнато като слънчев лъч, синенебо като детски сън. Добродушно и смайващо самотно. Далече, далече от глъчката и шумотевицата, от тълпите и цивилизацията, от бързането и стреса, чак най-отдолу, най-на юг, най-накрая на земята. Fin del Mundo. Краят на света.“
Така Изабела Шопова описва Ушуая, градчето в най-южната част на Земята, краят на света, който със сигурност няма да сложи край на пътешествията ѝ.
Снимка: пространство „ТАМ“
Гергана Нинова
