В препълнената от читатели зала на БИЦ „Славейче“ към Регионална библиотека „П. Р. Славейков“ – Велико Търново Мария Касимова – Моасе представи най-новата си книга „Око“. Срещата бе модерирана от журналиста и писател Константин Колев.
„Романът ми е за младите хора, за чувствителните хора, за онези, които умеят да се вглеждат в света. Когато по-младите хора я четат, ми прави впечатление, че понякога имат нужда да забавят крачка, да спрат движението и да се вгледат в нещата. Всички деца се раждат с тази способност, но с времето сякаш я губим. Когато обаче спрем и започнем да виждаме света зад всяка дума, да откриваме значенията и да ги наслагваме едно върху друго, откриваме още нещо в привидно обикновените неща“, поясни Моасе за книгата си. В нея един мъж е разказан през съдбите, спомените и чувствата на три жени – майка, съпруга, дъщеря.
„В книгата има и други герои, не само мъжът и жените. Вярвам, че всички сме свързани с хората, които са били преди нас. Чувстваш се по-богат, когато си дадеш сметка за онова, което идва от предишните поколения, и осъзнаеш, че не сме сами. Книгата е насочена повече към настоящето и бъдещето. Героинята ни отвежда в едно особено безвремие, което свързва миналото с бъдещето. Въпреки това смятам, че посланието и усещането, които остават в края на книгата, са позитивни и освобождаващи. Вярвам, че в крайна сметка читателят стига до едно дълбоко вдишване — сякаш най-сетне може да си поеме въздух и да продължи напред“, разяснява писателката.
Допълва, че в продължение на много години е обмисляла този сюжет, защото е искала да разкаже именно за тези хора. А заглавието се е появило в края на работата по книгата.
„Бях в критична ситуация с детето си и тогава започнах да виждам нещата по различен начин. Замислих се за битките на хората преди нас, за това как са дали всичко от себе си. Никой от нас не е безгрешен и никой не може да бъде родител на едно и също дете за втори път. Това осъзнаване ме успокои и ми помогна да видя много неща. Да погледна и към онова, което обикновено остава невидимо — скритите неща, които сякаш сме искали да останат скрити. Самата дума „око“ е много важна за мен, защото носи идеята за огледалния ефект. Зад нещата, които сме свикнали да виждаме по определен начин, често се крият други значения и различни истини“, разкрива още Мария Касимова – Моасе.
Историята в книгата е свързана с личната семейна памет.
„Моята баба е трябвало да живее с решението да изостави детето си, както и с последвалия обрат на съдбата, който я изправя пред последиците от този избор. Тази ситуация е трагическа- по древногръцки, защото човек трябва да понесе не само тежестта на взетото решение, но и съзнанието, че животът е можел да се развие по друг начин“, посочва Моасе. По думите й книгата не е създадена с намерението да отправя големи послания, в центъра ѝ са човешките истории и връзките между хората, които са живели преди, тези, с които споделяме настоящето, и онези, които ще дойдат след нас.
Следващият й литературен проект носи заглавието „Жк. „Народна власт“, блок „Победа“ и ще бъде със сатиричен характер.
