Над 180 заявки от 15 държави са подадени за участие в Деветата международна конференция „Езици, култури, комуникации“ на Филологическия факултет. Форумът се открива на 6 юни от 11,30 часа в аулата на Великотърновския университет. Три микроконференции с теми Българистиката в чужбина, Балканските езици и култури – научни и образователни ракурси, и 50 години полонистика във Великотърновския университет ще се проведат в рамките на събитието. Предвидена е и студентско-докторантска микроконференция, озаглавена Езици, литератури и култури, съобщи деканът на Филологическия факултет доц. Полина Цончева.
По нейни думи творческите и научните търсения на изследователите са провокирани с наименованията на секциите Езици и култури, Литератури и култури, Преводът между теорията и практиката и Комуникации и медии.
На въпрос – какви са перспективите и има ли нови хоризонти за българистиката в чужбина – доц. Цончева заяви: „Няма еднозначен отговор на въпроса. От една страна, в някои държави наблюдаваме разширяване и откриване на специалности с изучаване на български език в градове и различни университети, с които установяваме партньорство, но, от друга страна, трябва да си дадем сметка, че българският език е един от т. нар. „малки езици“, който, за да намира място под слънцето – трябва като цветенце да бъде поливан и обгрижван. Това би могло да се случи единствено със съдействието на Министерството на образованието и науката и с обединените усилия на всички държавни институции, ангажирани с преподаването на националната филология. Прекрасен пример за чудесно партньорство е консорциумът, създаден между БАН и институтите от групата „Културно-историческо наследство и национална идентичност“. В него са включени Софийският, Пловдивският, Великотърновският, Югозападният и Шуменският университет. Чрез своите екипи те си подадоха ръка за съвместна работа и организиране на поредица от събития в Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, създадена с решение на Министерския съвет през 2022 г.“
