На 15 август се навършват 80 години от смъртта на основоположника на българската праисторическа наука проф. Рафаил Попов. Той е роден на 27 август /14 август стар стил/ 1876 г. в град Търново в семейството на попадия Иванка и отец Пенчо Рачов Троянеца. Рафаил е най-малкият от общо четирите деца на търновския свещеник, в чиято къща се настанява висш офицер от руските войски и попът на полка. Те стават кръстници на бебето, като заменят името му Рачо с библейското Рафаил.
Завършва гимназия в родния си град. През 1896 г. започва следването си във Висшето училище /днес Софийски университет/) по специалност естествени науки. Още като студент провежда през 1899 и 1900 г. разкопки в пещерите Духлата и Малката край Търново. Завършва висшето си образование през 1901 г. През същата година е назначен за учител по естествени науки в Шуменското мъжко педагогическо училище. Извършва разкопки в Царската пещера край Беляковец, Голямата и Малката пещера край с. Мадара, както и на крепостта при Мадара, където открива прочутия фрагмент от мраморен зодиак, върху който ясно личат четири от зодиакалните знаци – водолей, риби, овен и телец.
Основател е на Археологическото дружество. През 1911 г. става учредител на Праисторическия отдел на Народния археологически музей и негов уредник до 1929 година.
През 1929 г. основава Българско пещерно дружество, където винаги остава член със секретарска или председателска длъжност. Организира ежегодни посещения на пещери, изнасяне на беседи за значението на пещерите и нуждата от тяхното опазване. По-късно създава и клон в Дряново /1937/, където в пещерата Бачо Киро е прекарано електрическо осветление, благодарение на министър-председател Никола Мушанов. Така тя се превръща в първата облагородена и пригодена за посещение от туристи, пещера в България. Рафаил Попов настоява дружеството да основе свой собствен пещерен музей. С американската професорка д-р Гаръд (Dorothy Annie Elizabeth Garrod) и нейни двама асистенти Джеймс Гол и Брус Хоу (Bruce Howe), от Кеймбридж, правят разкопки в Дряново и пещерата Бачо Киро.
По повод годишнината търновският общински съветник и ръководител на ученическия спелеоклуб „Проф. Рафаил Попов” при Гимназията по туризъм Евгени Коев внесе предложение в дряновската администрация на входа на пещерата Бачо Киро да се постави знак в памет на българския изследовател. Решението все още се изчаква, но Коев обмисля да внесе подобно предложение и във Великотърновския общински съвет – за поставяне на паметен знак на мястото на родната му къща в Търново.
Снимка – Уикипедия
