1996 г.
Депутатите отхвърлят искането на СДС академик Благовест Сендов да бъде освободен от поста председател на 37-то Народно Събрание заради антинатовските му изказвания по време на посещението му в Русия.
Благовест Христов Сендов завършва математика в СУ “Св. Климент Охридски” през 1956 г. През 1964 г. е кандидат на математическите науки, след което през 1967 г. и доктор на науките на математическия институт “Стреклов” в Москва. В периода 1960-1961 г. специализира числени методи в Московския университет, а през 1968 г. и компютърни науки в Лондон. В годините 1956-1958 г. е преподавател по математика, от 1958 г. до 1962 г. асистент по алгебра в СУ “Св. Климент Охридски”, след което до 1968 г. доцент по числителни методи, а от 1968 г. професор в СУ. В периода 1970-1973 г. е декан на Факултета по математика, след което до 1979 г. е ректор на СУ ”Св. Климент Охридски”. Благовест Сендов е заместник-председател на БАН в годините между 1988-1991 г. Директор е на Центъра по информатика и компютърни технологии при БАН (1991-1993 г.); научен сътрудник (1993-1995 г.). Автор е на 30 учебника и над 200 статии. Кандидатира се за президент в изборите през 1992 г. В годините между 1976-1989 г. е народен представител в XXXVI, XXXVII, XXXVIII и XXXIX ОНС. Председател е на XXXVII ОНС (1995-1997 г.); заместник-председател на XXXIX ОНС (2001-2005 г.).
1990 г.
След отказ на СДС да се включи в правителството Андрей Луканов съставя за първи път в българската история чисто комунистическо правителство (БЗНС се отказва от десетилетната коалиция с БКП). На 7 август 1990 г. Луканов подава оставката на правителството си и на 22 септември 1990 г. съставя второ правителство от представители на БСП. Няколко дни по- късно подава оставка като министър-председател под натиска на протестите и стачката на КТ „Подкрепа“ и на КНСБ.
1952 г.
В Съюза на българските писатели започва обсъждане на романа „Тютюн“ на Димитър Димов. Критиците Пантелей Зарев и Емил Петров обвиняват автора в „надкласова“ гледна точка, космополитизъм, „несчитане“ със социалистическия реализъм. Романът става обект и на публикации в периодичния печат. През март 1952 г. във в. „Работническо дело“ излиза статията „За романа “Тютюн” и неговите злополучни критици“. Обсъждането завършва с препоръки за основна преработка на романа в духа на отправените критики. Направени са му няколко редакции, въведени са нови герои, увеличен е и неговия обем. През 1992 г. романът се появява отново в първоначалния си образ.
1948 г.
Делегация начело с Георги Димитров заминава на неофициално посещение в Москва. Сталин критикува Георги Димитров за изказванията му, че се готви създаване на Балканска федерация. Сталин ясно показва, че България и Югославия трябва да съгласуват своите действия със СССР, на когото трябва да принадлежи контролът и последната дума при бъдещата федерация, в която според Сталин трябва да влязат България, Югославия и Албания. На 11 февруари по предложение на Сталин е подписан протокол между България и СССР за съвместни консултации по всички международни въпроси, които са от интерес за двете страни. Българската външна политика е поставена в пълна зависимост от Москва.
1910 г.
Гласуван е закон за повторното учредяване на орден „Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий“. За първи път орденът е учреден на 18 май 1909 г. Кабинетът го отменя на 25 май, но поради общественото недоволство на 8 февруари 1910 г. е гласуван закон за него. Орденът се дава на лица, достигнали най-високо положение в държавата и наградени преди това с най-високи ордени. Има единствена степен с кръст и звезда с образите на светите братя и с девиз „Ex Oriente Lux“ („Светлината е от Изток“). Орденската звезда е сребърен малтийски кръст с червени пламъци и сребърни бурбонски лилии. Носи се на лента с портокалов цвят през лявото рамо. Има Голямо (за владетелското семейство) и Малко (за чужди владетели) огърлие. С него са наградени цар Фердинанд I, княз Борис Търновски, княз Кирил Преславски, екзарх Йосиф I, Иван Ев. Гешов, Васил Радославов, Иван Вазов, митрополит Симеон Варненско-Преславски и ген. Данаил Николаев и 52 чужди държавни глави.
1890 г.
В България е обнародван Закон за пенсиите и временните помощи на свещениците.
1878 г.
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) генерал Николай Игнатиев пристига в Одрин, за да ръководи руската делегация в преговорите с Високата порта.
Граф Николай Игнатиев е руски генерал, дипломат и славянофил. От 1864 г. до 1877 г. е руски посланик в Цариград. Чрез непосредственото си застъпничество пред Високата порта изиграва роля за успешния край на църковно-националната борба на българския народ. След потушаването на Априлското въстание 1876 г. Игнатиев става един от главните инициатори за свикването на Цариградската конференция 1876-1877 г. Участва в нейната работа и настоява за изработване на реформи в полза на българския народ. Натоварен е от руското правителство с важна дипломатическа мисия пред правителствата на западните велики сили с цел да неутрализира тяхната намеса в случай на война между Русия и Османската империя. След избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е включен като съветник в Главната квартира на руската армия. В края на 1877 г. е изтеглен в Санкт Петербург. По поръчение на император Александър II е натоварен като първи делегат на Русия да води преговори за сключване на мира с Османската империя. Поради разногласия с руския канцлер княз А. М. Горчаков Игнатов не взема участие в Берлинския конгрес 1878 г.
1868 г.
В Солун е проведено „народно събрание“, в което участват представители на местните български еснафи и на всички български махали в града. По предложение на Георги Динков събранието решава да се създаде самостоятелна българска община в Солун. Избрано е ръководство от 8 души: Иван х. Лазарев (касиер), Блаже х. Лазов, Йосиф Гешков, Димитър Паунчев, Киряк Държиловец и Трайо Петрович (съветници), Панайот х. Лазов и Стефо х. Василкович (помощници). Ръководството на българската община в Солун е упълномощено от 830 души да ги представлява и да се грижи за „църковно-общественото“ развитие и напредък на местното българско население.
