Денят Култура

64 години от смъртта на спасителя на евреите екзарх Стефан І

На 14 май 1957 г. умира интернираният екзарх Стефан І. По това време той е интерниран в село Баня, Карловско, български екзарх Стефан І. Погребан е в катедралната църква „Успение Богородично” на Бачковския манастир.

Екзарх Стефан I (светско име Стоян Попгеоргиев Шоков) е висш български православен духовник и екзарх на Българската православна църква от 1945 до 1948 г. Автор е на множество статии, поучения, слова, речи, книги и други.

Роден е на 7 (нов стил 19) септември 1878 година в ахъчелебийското село Широка лъка. Получава начално и основно образование в родното си място. Завършва духовна семинария в Самоков като отличник и първенец на випуска през 1896. Четири години работи като учител в близкото до Широка Лъка село Солища. Член е на организирания от Вълчо Сарафов революционен комитет в Широка лъка.

Завършва Киевската духовна академия със степен “кандидат на богословието”. От 1904 до 1907 г. работи като учител в Пловдивската мъжка гимназия, после преподава в Цариградската духовна семинария.

На 16 октомври 1910 г. е подстриган в монашески чин с името Стефан, а три дни по-късно, на 19 октомври 1910 г., става протосингел на Българската Екзархия в Цариград. На 8 септември 1911 г. йеромонах Стефан е възведен в архимандритско звание. Подпомага покръстването на помаците в новоприсъединените към България земи след Балканските войни.

Сътрудничи на Карнегиевата комисия и комисията по сключване на мира с Турция през 1913 г. През късната есен на 1913 г. архимандрит Стефан, заедно с екзарх Йосиф I, се завръща в България и се установява в София, където вече е новото седалище на Екзархията.

От 1915 до 1919 г. специализира богословие в Женева и защитава докторат във Фрибур, Швейцария. По време на престоя си в Швейцария архимандрит Стефан е член на “Българския съюз”, който има за цел да отстоява българските национални интереси в чужбина и е един от най-дейните представители на българската емиграция в страната. Владее няколко чужди езика.

Изявява се като отявлен славянофил и русофил. През 1920 г. в Руската легация е учреден Руско-български културно-благотворителен комитет с председател архимандрит Стефан.

През 1921 г. е ръкоположен за Маркианополски епископ, а през 1922 г. е избран за Софийски митрополит. В качеството си на Софийски митрополит той отслужва заупокойната молитва в църквата Света Неделя на 16 април 1925 г., когато е извършен атентатът в нея.

На този пост служи 26 години. Между двете световни войни участва активно в икуменическото движение и представлява Българската православна църква на множество международни конференции.

В Швейцария става масон. Работи за снемане на схизмата, наложена през 1872 г. на Българската екзархия. Благодарение на активната му дейност и личен авторитет успява да издейства Нансеновото съдействие. Става кръстник на широколъшкото читалище „Просвета”, открито през 1934 г., което днес отново носи неговото име.

През 1943 г. активно участва в движението за спасяването на българските евреи. От 1944 до 1945 г. е наместник-председател на Светия Синод.

На 21 януари 1945 г. е избран за български екзарх, а на 22 февруари с.г. е вдигната схизмата на Българската православна църква. Като екзарх се противопоставя на участието на свещениците в политическия живот в страната. Поради откритото си несъгласие с политиката на комунистическата власт към Българската православна църква и нейното отношение към религията, на 6 септември 1948 г. е принуден да подаде оставка като български екзарх.

Екзарх Стефан е автор на множество слова и богословски трудове, между които „На път за Дамаск” (1932), „Българската Църква” (1932), „Същината на пастирското служение” (1935), „Религия и наука” (1937).

Интересът към живота и делото на екзарх Стефан I започва да се възражда през 90-те години на 20 в. в резултат на започналите в България демократични промени. Разбира се, той никога не е забравян от хората в родната му Широка лъка. Появяват се първите публикации за неговата личност в масовия печат, а по-късно и в сериозни научни изследвания. През 1998 г. е отбелязана 120-та годишнина от рождението му.

Името на екзарх Стефан I нашумя във връзка с честванията по повод спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. На своя сесия, проведена на 19 ноември 2001 г., израелският мемориален институт „Яд Вашем” го удостоява с почетна грамота, медал и званието „Праведник на света” за неговия принос за спасяването на българските евреи през 1943 г. „Името му ще бъде вписано завинаги върху Почетната стена в Алеята на праведните” (в Йерусалим) – се казва в грамотата, издадена на 12 март 2002 г.

През септември 2003 г. по повод 125 г. от рождението на Екзарх Стефан в родното му място Широка лъка бе открит негов бюст-паметник. На тържеството присъстват бившият израелски посланик в България Емануил Зисман, както и посланикът Аврам Шарон, заедно с 43 техни сънародници от Израел.

Аврам Шарон оценява заслугите на екзарх Стефан с думите: „За българските евреи и за народа на Израел екзарх Стефан е символ на спасението, еманация на българската толерантност. Народът на Израел и евреите по цял свят никога няма да забравят това и ще са винаги дълбоко признателни на своите спасители”.
Животът и заслугите на екзарх Стефан I дават повод на Емануил Зисман в прочувственото си слово да заяви: „Ако хуманизмът беше критерий, България трябваше да приема Европа, а не обратното”.