Култура

„Театрални мигове от вечността 1870-2022“ събра в 515 страници Иван Митев

Летописецът на Великотърновския театър актьорът Иван Митев събра в 515 страници историята на МДТ„ Константин Кисимов“. Книгата носи името „Театрални мигове от вечността 1870-2022“ и излезе от печат тази година.

В нея са включени над 1200 души, работили в храма на Мелпомена в старата столица, а събирането на информацията и на 4390-те снимки, поместени в изданието, е отнело на актьора 12 години.

Летописецът е намерил данни за всички, работили в театъра- актьори, директори, сценични работници, осветители, тоноператори, режисьори, сценографи, технически служби и административни служители и др. Обхванати са и всички премиери на културната институция, като паралелно със заглавието на постановките са поместени и снимки от представленията, информация за актьорски състав и творчески екип. Включени са и биографии на радетелите, спомогнали за създаването на театъра във Велико Търново още през 1870 година.

Изданието с богат снимков материал е във формат А4 и е своеобразен вид енциклопедия. „Това е финалът на един цял цикъл, в който исках да запазя историята на театъра и неговите ангели. Преди години дадох дума на артистите Милен Колев, Петър Петров, Стилян Анастасов, Антон Савов. Заради това обещание на всяка моя книга пише, че съдържа спомени за миналото, за да живее то в бъдещето. С нея се връщат към живот онези, които не са вече сред нас и са забравени.“ , разказа Иван Митев.

Книгата е  трета поред след „Театърът, наречен Надежда” и „Театърът, наречен Кисимов”.  Тя обхваща периодът от 1870 до 2022 година. За съставянето й Митев се е срещнал с много потомци на старите артисти на театъра Велико Търново. „ Най- запомняща се бе срещата ми с Христина Радомирова, която е внучка на един от основателите на културната институция в старата столица- Васил Радомиров. Той е велик артист, който идва заедно с Никола Шиваров. Двамата правят първия театър. Васил Радомиров работи 12 години в него, а после се връща в Стара Загора, където е роден. Там той се грижи за внучка си, която и до днес има здравословни проблеми, а сега е настанена в дом за хора с увреждания. Христина никога не бе виждала снимка на дядо си от младежките му години. Изпратих й диск с негови фотоси като млад, а тя сподели, че не може да повярва, че има възможност да съзре кадри, направени преди толкова време. Това е смисълът на книгата- да запази спомена жив за идните поколения“, сподели летописецът.

Той припомни и думите на големия български актьор Стоян Сърданов, част от екипа на Великотърновския театър през 70-те години на миналия век:„ Артистите са като апостолите. Те работят почти безплатно, но са онова нещо, което държи България жива и истинска, защото театрите са последния рубеж. Ако ги няма тези апостоли, държавата няма да съществува“.  В страниците на книгата му намират място точно тези апостоли. Някои от тях са местни звезди, а други като Румяна Гайтанджиева, Иван Попов, Стефан Димитриев, Илка Зафирова, Вихрен Алексиев остяват своя отпечатък в  българския театър и кино.

Забележителна е и историята на Дочка Кънева. Тя е един от феномените на родния театър, защото е знаела наизуст всички пиеси, в които е била софльор. „ Дочка Кънева никога не е разлиствала страниците със сценария, просто гледаше действията и се ориентираше.“, спомни си актьорът.

Всички екземпляри ще бъдат подарявани.  Има запитване за нея от БАН, отдел „Театър” и от НАТФИЗ „Кръсьо Сарафов”. „Както и предните 3 книги, така и тази увековечава живота на театъра, а той не е за продан. “, поясни  Иван Митев.

Диана Колева