Денят

25 февруари в историята

1947 – Издаден е Указ 12 от Председателството на Народна република България, с който Законът за държавния монопол на тютюна, приет от VI ВНС на 18 февруари 1947 г., е обнародван в „Държавен вестник“, бр. 96, 28 април 1947 г. Държавата изкупува всички частни и кооперативни предприятия за преработка на тютюн срещу обезщетение с 3% лихвоносни облигации. През 1947 г. са национализирани 61 частни и кооперативни предприятия, от които 38 цигарени фабрики с общо годишно производство 7367 т тютюн. Създава се Държавен монопол на тютюна като единно предприятие, на което се възлага изключителното право на събиране, обработване и търговия със суров тютюн, както и за производство на тютюневи изделия. Законът за държавния монопол на тютюна  е отменен е със  Закон за тютюна и тютюневите изделия приет от 36-о Народно събрание на 17 ноември 1993 г.

1965 – Установените през 1935 г. на ниво легации дипломатически отношения между България и Чили, са възстановени след тяхното прекъсване на 18 май 1943 г. и са издигнати в ранг на посолства. Отново са прекъснати на 22 септември 1973 г. след извършения на 11 септември 1973 г. военен преврат на ген. Аугусто Пиночет. Възстановени са на 6 април 1990 г.

1991 – Започва процесът по дело N 1 срещу Тодор Живков и Милко Балев, бивш секретар на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) и член на Политбюро на ЦК на БКП. Според обвинителния акт за периода от  1962 г. до 10 ноември 1989 г. Тодор Живков в качеството си на първи секретар и генерален секретар на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет и председател на Държавния съвет е превишил властта и правата си с цел да набави за себе си и други лица облага за 26 516 039 лв. Обвинителният акт срещу Милко Балев е, че за периода 1978-1986 г. чрез използване на документи с невярно съдържание от различни издателства е получил без правно основание 39 392 лв. На 4 септември 1992 г. Тодор Живков е осъден на 7 години лишаване от свобода, а Милко Балев – на 2 години. Тази присъда е потвърдена на 18 януари 1994 г. от Върховния съд на втора инстанция. На 9 февруари 1996 г. Наказателната колегия на Върховния съд отменя решението на втора инстанция (18 януари 1994) и присъдата на първа инстанция по делото (4 септември 1992). Тодор Живков и Милко Балев са оправдани. На 28 август 1996 г. Наказателната колегия на Върховния съд оповестява мотивите, с които е оправдан Тодор Живко, с което държавният глава е оправдан окончателно.

2003 – Осъществена е първата в България връзка, използваща TETRA мрежа.
Първият официален TETRA разговор е осъществен между заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев и директора на Национална служба „Гранична полиция“  полк. Валери Григоров. Връзката е проведена в присъствието на президента на България Георги Първанов и президента на Финландия Таря Халонен. Първата TETRA мрежа на Балканския полуостров, изградена от финландската фирма „Нокиа“ и финансирана от Европейския съюз по програма ФАР, е предназначена за нуждите на българската Национална служба „Гранична полиция“ (дн. Главна дирекция „Гранична полиция“). Основна задача на мрежата е да направи по-ефективен контрола по бъдещите външни граници на ЕС. TETRA е технология, която повишава сигурността на класифицираната информация и осъществява по-ефективна координация на различните служби по време на кризисни ситуации и природни бедствия чрез свързване на независими виртуални мрежи в единна комуникационна среда.

2007 – Сдружението за национално съхранение учредява награда на името на проф. Марко Семов. Наградата „Проф. Марко Семов“ ще се  връчва на личност с изявена позиция по важни за страната въпроси и ще се определа от жури, в което ще участват представители на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели, Българското национално радио, Българската национална телевизия, Българската академия на науките.

2011 – Със 120 гласа „за“ и 23 „въздържал се“ парламентът приема Стратегия за национална сигурност на Република България. Според стратегията основни цели на политиката за сигурност са гарантирането на човешките ценности, правата на човека и неговата сигурност и защита на конституционното устройство, националното и държавно единство, благоденствието и просперитета на нацията. Националната сигурност, според стратегията, се разбира като взаимна обвързаност между сигурността на гражданина, обществото и държавата.