Излезе от печат двуезичният сборник – на български и английски език, „Априлското въстание 1876 – 2026“ на историците проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ и директорът на Панагюрския исторически музей доц. д-р Атанас Шопов. Създаването му е по идея на издателство „Български бестселър“, а поводът е 150-годишнината от това важно събитие, чието отбелязване предстои през 2026-а.
„В резултат от това българско усилие, както и на други антиосмански начинания на съседните балкански християни през същия период, вездесъщите орисници на Европа – Великите сили, са принудени да се намесят и някак да решат поредната източна криза. И в крайна сметка се създават две политически самостоятелни държавици – едната малко по-самостоятелна – Княжество България, другата малко по-зависима – Източна Румелия.
Така че Априлското въстание е в основата на един дълъг процес, който завършва с Освобождението на България, но в точния смисъл. То не означава просто и само отхвърлянето на една чужда власт, в случая османската, а създаването на новата българска държава, което става в Търново след приемането на Конституцията, избор на княз, неговото идване и встъпване в длъжност. Нашата книга естествено се фокусира върху началото на този процес – Българското въстание от пролетта на 1876 година. И в тази бележита годишнина, която се навършва през 2026-а, аз и моят колега – директор на Панагюрския исторически музей доц. д-р Атанас Шопов, направихме един по-широкообхватен текст, който да представи темата в дълбочина и широчина, ако мога така да се изразя“, коментира известният историк проф. д-р Петко Ст. Петков.
Той уточнява, че книгата „Априлското въстание 1876 – 2026“ започва с негова студия, която разглежда изобщо историята на национално-освободителните борби – от първото такова усилие – Българската завера 1835 година, до самото Освобождение. И после следва логиката на многогодишно изследваната тема за Априлското въстание – опита за въстание през септември 1875-а, създаването на комитета в Гюргево, подготовката, хода, резултатите, отзвука и завършва с решението на Великите сили на конференцията в Цариград в края на 1876 година, защото те показват тези решения, предвиждащи автономията на българите във всички земи от Тулча до Охрид. Те показват, че целта на организаторите – комитетът в Гюргево, всъщност е постигната.
„Стремежът ни е да представим цялостно на основата на постиженията на съвременната българска наука едно от най-важните и повратни събития в новата българска история. И за да не бъде просто рефератно събирателство, към отделните части в изложението са добавени няколко допълнителни рубрики. Към всяка глава има т.н. исторически свидетелства – части от оригинални документи от епохата, спомени на участници или свидетели на събитията, коментари на чуждестранни представители, политици, дипломати, журналисти. Много и различни фотографии и други изображения, които илюстрират текста, включително и на паметни места, свързани с въстанието. Има и друга рубрика – „Личности“, в която се постарахме да представим не само най-известните организатори и дейци на въстанието, но и някои местни, активно действащи хора, чужденци, които се застъпват за българската кауза.
Има и сравнително подробен списък на литературата, която сме използвали – стари и нови текстове. А пък преводът на английски език, което беше идея на издателя, има за цел да представи този подробен исторически разказ от над 400 страници пред по-широка аудитория. Да запознае, навярно не малко интересуващи се от едно от най-важните събития за нас – Априлското въстание, което преобръща историята и я поставя в едни изключително различни условия“, сподели още проф. д-р Петко Ст. Петков.
Книгата „Априлското въстание 1876 – 2026“ е представена на Панаира на книгата в София. Авторите очакват резултатите от своя труд чрез обратната връзка с читателите й.
