Денят

2 януари в историята

2018 г.
Петима души са открити мъртви в къща в Нови Искър, след като техен роднина е съобщил в полицията, че не може да се свържи с тях от дни.
В къщата полицаите се натъкват на телата на 41-годишния Неделчо Юнаков, 19-годишния Георги Юнаков – син на Неделчо; 72-годишната Еленка Бурджиева; 16-годишната Нанси Иванова – внучка на Еленка; 18-годишния Боби Иванов – приятел на Нанси. Огледът на криминалистите установява, че кучето на семейството също е убито. За издирване е обявена 44-годишната Кети Кюхова – майка на Нанси, която е живяла на съпружески начала с Неделчо и автомобил БМВ Х 5, собственост на семейството, който липсва от мястото на престъплението. Автомобилът и шестата жертва са открити на следващия ден, 3 януари.
Издирваният за шесторното убийство Росен Ангелов е открит на 7 януари. Тялото му е намерено във вила в с. Луково. При аутопсията е установено, че той се е самоубил в петък – 5 януари.

1963 г.
Влиза в действие радиорелейната линия Москва-Букурещ-София и е приета и излъчена първата телевизионна програма от чужбина.

1941 г.
На 2 и 4 януари в хода на Втората световна война (1939-1945 г.) се провеждат срещи на премиера Богдан Филов с А. Хитлер в Оберзалцбург и с Рибентроп в Залцбург, на които е постигнато споразумение за присъединяване на България към Тристранния пакт.

1912 г.
В жп гарите на София, Пловдив и Плевен са монтирани първите телефонни кабини.

1905 г.
От 2 до 9 януари се провежда конгрес на Скопски революционен окръг при с. Княжево, Кратовско, на който е избран окръжен комитет с председател Дамян Груев.

1903 г.
От 2 до 4 януари в Солун се провежда конгрес на ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация), председателстван от Иван Гарванов. Взето е решение за вдигане на повсеместно въстание (Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.) за освобождение на българското население в Македония и Одринска Тракия, предадени на Османската империя съгласно Берлинския договор.

1891 г.
Организирано е първото оперно представление от столичната „Драматично-оперна трупа“ в читалище „Славянска беседа“.

1884 г.
Излиза първи брой на вестник „Търновска конституция“, орган на Либералната партия.

1878 г.
В хода на Руско-турската война (1877-1878 г.) командваните от ген. Отон Раух руски части достигат до с. Горни Богров. След кратка почивка преминават р. Искър и водят ожесточени сражения с турските части за моста при с. Враждебна. Привечер противникът подпалва моста и се изтегля към София.

1876 г.
В Цариград излиза първият брой на евангелисткия седмичен вестник „Зорница“. Вестникът се издава от Американското евангелско общество. Излиза от 1876 до 1948 г. в Цариград, Пловдив, Самоков, Пазарджик и София. Негови редактори са Т. Л. Байнгтън, Е. Ригз, Р. Томсън, А. С. Цанов и други.

1862 г.
Георги Раковски пише изложение до княз Александър Горчаков, в което го уверява, че българският народ е привързан към Русия и се надява на нейната помощ.

1835 г.
В Габрово е открито първото взаимно училище. Инициативата е на Васил Априлов и на други влиятелни търговски фамилии от Габрово. С помощта на търновския митрополит Иларион Критски за пръв учител е избран Неофит Рилски, който предварително е изпратен във Влашко, за да усвои взаимоучителния метод на обучение, при който учителят с помощта на по-напреднали ученици обучава неограничен брой деца. Взаимните училища са нов етап в развитието на просветното движение в българските земи. По своя характер тези училища са светски.
Обучението в Габровското училище се извършва на говорим български език по взаимоучителния метод. Обучението продължава 2 години. Изучава се граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение. Издръжката на училищата се поема от местното население. В Габровското училище се преподават и предмети, които имат за цел да подготвят учениците за нуждите на практическия живот. От 1840 г. е превърнато в класно училище. През учебната 1874-1875 г. е издигнато в ранг на средно учебно заведение. Заради участието на по-голямата част от неговите ученици и учители в Априлското въстание през 1876 г. е затворено от местните представители на османската власт. След Освобождението отново започва да функционира. В знак на признателност към делото на В. Е. Априлов през 1889 г. училището е именувано „Априловска гимназия“.