На 16 юни 1913 година България обявява война на Сърбия и Гърция по нареждане на цар Фердинанд I. Българските войски навлизат във Вардарска и Беломорска Македония. Междусъюзническата война, известна още и като Втора балканска война, е между България и бившите й съюзници от Балканския съюз – Сърбия, Гърция и Черна гора. Тя приключва след като на 28 юли 1913 г. е подписан Букурещкият мирен договор, по силата на който Сърбия получава Вардарска Македония, Гърция – Южна и Беломорска Македония, Румъния – Южна Добруджа, а България получава Пиринска Македония и Западна Тракия. Губи Източна Тракия според Цариградския договор, подписан между България и Турция на 16 септември 1913 г.
На 16 юни са родени: Н.В. Симеон Сакскобургготски, актьорът Георги Парцалев…
На 16 юни умират: книжовникът Марко Балабанов, офицерът, политик и деец на национално-освободителната борба на българите в Македония и Одринско Константин Атанасов Паница.
2016 г.
Президентът на Република България, присъжда орден „Стара планина“ с лента, на г-н Йоахим Гаук, федерален президент на Федерална република Германия, „за изключително големите му заслуги за развитието и задълбочаването на българо-германските отношения“.
2016 г.
Президентът на Република България, присъжда орден „Стара планина“, първа степен на г-н Андраш Клейн, извънреден и пълномощен посланик на Унгария в Република България, „за изключително големите му заслуги за задълбочаването и развитието на българо-унгарските отношения“.
1981 г.
Осмото НС започва работа. За председател на Държавния съвет е избран Тодор Живков, за министър-председател Гриша Филипов, за председател на Народното събрание – Станко Тодоров. За първи заместник-председател на Държавния съвет е избран Петър Танчев, а за заместник-председатели – Георги Атанасов, Георги Джагаров, Митко Григоров, Пеко Таков и Ярослав Радев. От 400-те мандата в Народното събрание 217 са за БКП, 99 за БЗНС и 30 за безпартийни (22 от тях – за ДКМС). В парламента има 87 жени. Мандатът му продължава до 21 март 1986 г.
1967 г.
Публикуван е Закон за защита на природата. Същия ден е публикуван и друг закон – за преустройство на Комитета по културата и изкуството.
1956 г.
Подписано е споразумение по гранични въпроси между България и Югославия.
1938 г.
Учредява се организацията „Българска орда“ с националистически и дори расистки идеи. Начело на организацията е Димитър Съсълов. Неин орган е сп. „Известия на Българската орда“ (от 1939 г.).
„Българска орда“ е ултранационалистическа и расистка организация. Функционира от 1937 г. Официалното й учредяване е на 16 юни 1938 г. В редовете й влизат ограничен кръг висши запасни военни чинове и дейци на българската интелигенция. Дейността на организацията е насочена към възстановяване на прабългарските традиции в българското общество. „Българска орда“ проповядва идеята за господство на България не само на Балканския полуостров, но и в Европа. Организацията съществува до септември 1944 г.
1903 г.
Изпратена е нота от българския кабинет до Русия, Франция и Австро-Унгария, с която се настоява да бъде оказано съдействие за българите в Европейска Турция чрез въвеждане на автономия.
