1998 г.
Папа Йоан Павел ІІ обявява за “блажен“ никополският католически епископ Евгений Босилков, убит на 11 ноември 1952 г.
От 29 септември до 3 октомври 1952 година се провежда инсценираният “голям католически процес“ срещу 40 души, от които 27 свещеници и една монахиня, обвинени в създаване на “шпионска и заговорническа католическа организация в България“, работила в услуга на Ватикана и други чужди разузнавания. На смърт са осъдени епископ Евгений Босилков, отец Йосафат Шишков, отец Павел Джиджов и отец Камен Вичев, а останалите са изпратени в затвора.
1939 г.
Германия окупира чешките провинции Бохемия и Моравия. Това не предизвиква ответна реакция от останалите западни държави, които предпочитат да жертват “малка“ Чехословакия с надеждата да запазят мира в Европа.
1922 г.
След като Египет получава минимална независимост от Обединеното кралство, Фуад І става египетски крал. Ахмед Фуад Паша (1868-1936 г.), син на хедив Исмаил Паша, е първият крал на съвременен Египет. Образован в Европа, Фуад се завръща в Египет през 1880 г. Заинтересован конкретно от военните и културните въпроси, той основава Университета на Кайро през 1906 г. наследява брат си Хюсейн като султан през 1917 г. Фуад получава титлата крал през 1922 г., въпреки че пълното разпадане на Британското владение над Египет е забавено до 1923 г. През 1928 г. трудностите, които Фуад І изпитва поради конфликт с партията Wafd, го подтикват да отмени конституцията от 1923 г. и да я подмени с нова, която предвижда парламент единствено със съвещателна функция. Интензивни разисквания го склоняват през 1935 г. да възстанови предишната конституция. Фуад І е наследен от сина си, Фарук.
1917 г.
Руският цар Николай ІІ абдикира от престола заедно със сина си в полза на брат си. Николай ІІ е роден на 18 май 1868 г. в Царскойе село, близо до Санкт Петербург. Син е на Александър ІІІ. Николай ІІ получава военно образование и наследява баща си на царския престол през 1894 г. Въпреки автократорската си нагласа, Николай ІІ е нерешителен владетел и е силно повлиян от съпругата си Александра. Интересът му към Азия довежда до строежа на Транссибирската железница, а също така и до катастрофалната Руско-японска война (1904-05 г.). След Руската революция от 1905 г. с нежелание се съгласява на представителна Дума, но ограничава властта й и прави само символични усилия да прилага предписанията й. Министър-председателят Пьотр Столитин прави опити за реформи, но Николай, все по-повлиян от Александра и Григори Распутин, му се противопоставя. След като Русия среща спънки по време на Първата световна война, Николай ІІ премахва популярния велик дук Николай от командването и се провъзгласява за командващ по съвет на Александра и Распутин. Отсъствието му от Москва и лошото управление на държавата от Александра причиняват увеличаващо се недоволство, което довежда до кулминация в Руската революция от 1917 г. През март 1917 г. Николай ІІ абдикира и е задържан заедно със семейството си от сили на временното правителство на Георги Лвов. Плановете за заточване на царското семейство в Англия са осуетени от местните болшевики. Вместо това владетелското семейство е изпратено в Екатеринбург, където е екзекутирано през юли 1918 г. С това се слага край на династията Романови.
1915 г.
Руският черноморски флот обстрелва входа на Босфора.
1884 г.
“Съюзът на тримата императори“ (Русия, Германия и Австро-Унгария) е продължен с още 3 години. Съюзът се оформя с двустранно австро-руско споразумение, подписано в Шьонбрун (Виена) на 25 май 1873 г., към което на 11 октомври 1873 г. се присъединява и Германия. Първоначално Съюзът има за цел военната подкрепа на всяка от страните в случай на война. През 1881 г. в Берлин е подписано друго специално съглашение. Новият австро-руско-германски договор гарантира неутралитета на трите империи в случай, че една от тях воюва с четвърта сила. Потвърждава се и принципът на затваряне на проливите за военни кораби. Към договора е приложен протокол, според който Австро-Унгария си запазва правото в удобен момент да анексира Босна и Херцеговина. Предвижда се и евентуално българско съединение.
По същество договорът гарантира неутралитет на Русия при евентуална френско-германска война и австро-германски неутралитет при англо-руска война. С него Русия успява да осигури дипломатически Съединението на България.
През 1885-1887 г. Съюзът загубва значението си поради изостряне на противоречията между трите държави.
1867 г.
Австрийци и унгарци договарят преобразуването на Австрия в държавата Австро-Унгария. Австро-Унгария е дуалистична монархия в Средна Европа, създадена като резултат от преобразуването на Австрийската империя на Хабсбургите . Съставена е от Австрия със столица Виена (Цислейтания) и Унгария със столица Будапеща (Транслейтания). Държавният глава е австрийски император, който е и унгарски крал. Площта на Австро-Унгария е 625 337 кв. км. Населението наброява 51 390 000 жители. След Първата световна война 1918 г. Австро-Унгария се разпада. Създадени са Австрия, Унгария и Чехословакия. Някои части са присъединени към Полша, Румъния, Югославия и Италия.
1848 г.
Избухва въстание в унгарската столица Пеща. Целта е австрийският императорът да приеме образуването на унгарско правителство, отговорно пред унгарския парламент (сейма), и да утвърди приетата от сейма конституция. Фердинанд I обещава, че ще подари конституция на поданиците си. Публикувана е програма от 12 точки, която е приета от императорското правителство. На 17 март е назначено самостоятелно унгарско правителство начело с представителя на либералните дворяни Батяни. В правителството влизат представители на всички слоеве на дворянството. На 18 март унгарският сейм, заседаващ в Пожон (Братислава), приема няколко закона: за отмяна на феодалната зависимост на селяните и аграрна реформа, за народните представители и др. Приетите закони се реализират трудно на практика, което настройва селяните срещу политиката на правителството. То отказва да признае правата на неунгарските националности в Унгарското кралство за местно самоуправление, за автономия, за използване на родния език и пр. Това довежда до конфликт между славяни и унгарци. През май 1848 г. започва истинска сърбо-унгарска война във Войводина, а в Трансилвания – война между унгарците и румънските въоръжени отряди, поддържани от австрийските войски. В парламента се засилва влиянието на радикалната дворянска групировка. Засилва се и влиянието на ръководения от поета Шандор Петьофи “Съюз за равенство“.
През септември 1848 г. австрийското правителство изпраща срещу Унгария хърватски войски. Парламентът създава Комитет за защита на родината, който организира отбраната на Унгария. Хърватските войски са разбити. След като потушават Виенското въстание през декември 1848 г., австрийските войски окупират Унгария и заемат Буда и Пеща. През март 1849 г. императорът Франц Йосиф с манифест премахва самостоятелността на Унгария и отделя от нея Трансилвания, Войводина и други области. Избухва ново въстание и около унгарските войски се сплотяват демократите на много от славянските народи.
Унгарската революция сериозно застрашава сигурността на Австрийската империя. На 14 април 1849 г. унгарският парламент приема “Декларация за независимостта на Унгария“, която обявява Хабсбургите за свалени от престола. За управител на Унгария е избран Лайош Кошут. Франц Йосиф се обръща за помощ към руския цар Николай I. През април руските войски влизат в Унгария и до 13 юли 1849 г. окупират цялата територия на Унгарското кралство и разгромяват унгарските революционни войски.
В резултат на революцията селяните получават свобода и право да откупят земята си, националната буржоазия получава обществено признание и право на политически дейности.
