100 книги дари на читалището във великотърновското село Велчево 17-годишният Кирил Балдев. От 14 годишен младежът се занимава с благотворителност като организира своя кампания „Да спасим книга”. Подпомага училища и селски читалища. Родом е от пазарджишкото село Звъничево.
Всичко започнало преди дни, когато приятел му пратил видео-репортаж от селото. Впечатлен от населеното място, веднага потърсил координати и се свързал с кмета. Уговорили се и за Велчево вече пътуват 100 чисто нови книги. 80 от тях са от едно заглавие – Хроника за една любов”. Тях, той настоява да бъдат раздадени на всяко семейство в селото, а колкото останат да се включат в книжния фонд на читалищната библиотека. 10 бройки дарява от „Сянката на огъня” – криминале, а останалите – са по една бройка от различни заглавия.
„Хареса ми организацията в селото, как кметът се сближава с хората там и реших да ги подкрепя, за да имат повече книги за четене. Чисто нови са книгите, няма втора употреба. Знам какво е да се даряват книги и че се намират трудно дарители. Аз съм си ги закупувал лично, имам дарени и от приятели, имам и останали от други кампании, затова толкова бързо ги дарих. Скорошни акции имах за село Цалапица, Пловдивско, за 18 деца от III-ти клас. Близо 20 книги дарявам – приказки, учебници за третокласниците и литература за класа. Също предоставих и 40 издания за Дома за възрастни хора с увреждания в моето село Звъничево. Знам, че за някой книгите ще са от нужда. Това ме прави щастлив, че те ще бъдат на едно по-добро място и ще се четат от хората”, обяснява емоционално за Общинското радио Кирил.
Той намира книгите по интернет. Понякога и за стотинки, но винаги търси нови. Приятели също му помагат. Има богата лична библиотека. От малък е възпитан в уважение и почит към книгите. Така и до днес, когато само словото крепи крехкия му жизнен път. Смята се за един съвременен будител, иска да е различен от съучениците си. Не се смята за органичен, защото обича и да излиза навън с приятели, да се весели, но обича и да чете книги. Казва, че не минава и ден, без да е прочел поне две странички от някое заглавие.
Обещава, че като навърши пълнолетие ще си регистрира свое сдружение. С него ще продължи да практикува дарителска дейност и ще обикаля читалищата по селата из цялата страна, защото те имат най-голяма нужда от книги, от словото. Решил е да дарява издания и за чужбина, защото било трудно да се намират там книги, особено от български автори.
Кремена Крумова – Попова
