Култура

100 години от създаване на читалище „Просвета 1926“ ще отбележат в с. Вонеща вода

100 години от създаване на народно читалище „Просвета 1926“ – с. Вонеща вода ще отбележи екипът му на 15 август, събота в 16.00 часа на площада. Празникът ще започне с водосвет за здраве и благополучие, отслужен от отец Йоан. Ще бъде припомнена историята на читалището и за първооснователите му, ще бъдат връчени юбилейни награди на заслужили председатели и самодейци. След това ще е концертната програма. В нея ще участват местният самодеен колектив за изворен фолклор „Балканци“, деца от с. Вонеща вода, които ще изнесат стихотворения и ще пеят песни. Младежи от читалището в Дебелец са подготвили театрална постановка. В празника ще се включат самодейци и от други културни институции.

Специален гост ще бъде Джина Иванова, емблематична певица от Трамвай №5. Денят ще завърши с празнична заря.

На 9 април 1926 година родолюбиви и ентусиазирани жители на с. Вонеща вода, на едно махленско събиране, учредяват една нова народнополезна организация – читалище. Наричат го „Просвета“, за да се опази българското съзнание и да се възражда българският дух. Избрано е първото читалищно настоятелство в петчленен състав с председател Иван Иванов Даскалов и членове: Рачо Дончев Николов, Цаньо Радков Цанев, Александър Олдшевски, Ботьо Петков Котев и Андони Цанева Радкова.

През следващите години членовете на читалището бързо нарастват и се оформя самодеен състав, който представя характерните за региона обичаи и песни. Започват и редица театрални постановки на повечето от изтъкнатите по онова време автори. Жители на селото разбират голямото значение на читалището като просветен център, който подпомага всестранната им дейност, и затова влизат в редовете му не само като обикновени членове, но и като дарители, които подкрепят материалното състояние на читалището.

През този един век НЧ „Просвета-1926“ не спира да развива своята дейност.

И днес читалището е много повече от сграда – то е живата памет на село Вонеща вода. То е мостът между миналото, което дава корен, и бъдещето, към което се гледа с надежда.