Традиционните представи за музеите като затворени пространства за съхранение на миналото окончателно остават в историята, отстъпвайки място на една модерна комуникационна реалност. Този мащабен преход изследва новата колективна монография „Институции на достъпа“, дело на доц. Христина Христова, преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, и проф. Адриана Ефтимова от Софийския университет. Изследването предлага новаторски поглед към ПР стратегиите в културния сектор, показвайки как институциите могат успешно да скъсят дистанцията и да заговорят на езика на съвременната публика. Зад научно-теоретичния анализ на доц. Христова стои и сериозен практически опит, натрупан по време на работата ѝ в отдел „Култура“ на Община Плевен, както и личните ѝ наблюдения над водещи испански музеи и етнографския комплекс „Етър“. „В тези пространства винаги съм се чувствала изключително комфортно. Като истинско ‘трето място’, там човек може до безкрай да разглежда картините, да размишлява и да излезе от забързания ежедневен ритъм“, споделя доцентката от Великотърновския университет.
В проучването на авторитетния тандем заляга и концепцията за музея като „трето място“ – термин, въведен от социолога Рей Олденбург за дефиниране на онези уютни и приобщаващи зони извън дома и работното място, където хората се чувстват напълно равнопоставени. Днес музеите постигат това чрез мултифункционалност, превръщайки се в платформи, които предлагат не просто експозиции, а лектории, арт ателиета, детски кътове и кафенета, като този модел е най-осезаем при музеите на открито. „Това са всъщност места за свободна комуникация, за размяна на мнения, за социално взаимодействие“, обяснява преподавателката от ВТУ. Като доказателство за работещ събитиен мениджмънт доц. Христова посочи Фестивалът на фаите във Валенсия и неговият музей, включени в списъка на ЮНЕСКО. Опирайки се на парадигмите на Филип Котлър, авторките класифицират това мащабно народно събитие като културен бранд от типа „флагман“ – мощен инструмент за привличане на медийно и туристическо внимание чрез въвличане на публиката в общ сюжет.
Монографията дава и категоричен отговор на един от най-големите страхове в бранша – дали навлизането на виртуалните разходки и 3D технологиите няма да опразни реалните зали. Позовавайки се на изследванията на Жил Липовецки в „Парадоксалното щастие“, доц. Христова и проф. Ефтимова доказват интересен феномен: в дигиталната ера парадоксално нараства гладът за физически преживявания и събития на живо. Новите технологии и дигитални ПР платформи не изолират аудиторията, а напротив – те се превръщат в най-добрия съюзник на физическите пространства, катализирайки масовия интерес. Най-яркото доказателство за тази синергия у нас е устойчивият успех на инициативата „Нощ на музеите“, която от 2005 г. насам увлича хиляди българи, включително и в залите на ХГ „Борис Денев“ във Велико Търново, където специфичната тишина помага на посетителите да пречистят съзнанието си чрез досег с изкуството. В същия контекст на успешно партньорство между виртуалното и реалното е разгледано и гостуването на френския мултимедиен проект „Микро-фоли“.
Във финалния щрих на своя труд авторките отправят поглед изцяло към утрешния ден, доказвайки че модерният музей е динамична институция, обърната напред към бъдещето. Като пример за тази визия в книгата е анализиран иновативният седеметажен Музей на бъдещето в Дубай, където вместо класическа историческа хронология, посетителите се потапят в научни и технологични концепции, посрещани от хуманоидния робот Амека. Този пример илюстрира върховата точка на съвременния мениджмънт – способността да се управляват културни брандове, които вълнуват, провокират и увличат младите поколения. Новата колективна монография „Институции на достъпа“ се утвърждава като ценен и практичен наръчник за ПР експерти и културни мениджъри, търсещи път към сърцето на модерната публика. В крак с духа на времето и темата за достъпността, изданието се разпространява предимно в дигитална среда и може да бъде открито и закупено през онлайн каталога на Университетското издателство на Софийския университет.
Ето и линк към нея: https://unipress.bg/institutsii-na-dostapa
Пламена Димова
